Някаква жена изпищя в момента, в който тялото й полетя по посока на оръжието. В настъпилата суматоха не й беше трудно да се добере до него, да се изправи и да хукне към стълбището. С крайчеца на окото си видя как Амбрози започва да се надига. Стълбите бяха претъпкани с народ и след няколко крачки тя реши да се прехвърли през мраморния парапет. Падна точно върху каменния лик на жената, изпънала се редом с мъж в дълга роба, след което бързо скочи на крака. Пистолетът остана в ръката й. Наоколо се разнесоха викове, но без да им обръща внимание, тя започна да си пробива път към изхода. Секунди по-късно вече беше навън, вдишвайки ледения въздух с пълни гърди.
Пъхна пистолета в джоба на палтото си и се огледа за Мичънър. Видя го да крачи по пътеката, която водеше към центъра на града. Раздвижването на хората зад гърба й сигнализира, че Амбрози е по петите й. Обърна се и хукна да бяга.
За миг Мичънър зърна Катерина зад гърба си, но не можеше да се спре. Продължи надолу по извиващата се пътека, преминавайки в бяг. Ако беше тя, значи Амбрози бе някъде зад нея.
Разблъсквайки хората, които вървяха в обратна посока, той скоро стигна долу и се насочи към каменния мост. Прекоси го тичешком и се шмугна под древния дървен портал, от който се излизаше на оживения Максплац. Едва тук си позволи да забави крачка и да хвърли поглед зад гърба си. Катерина беше на петдесетина метра от него и бързо се приближаваше.
Тя искаше да му извика да я почака, но той крачеше бързо и фигурата му скоро се скри между празничните сергии на градския пазар. Пистолетът все още беше в джоба й, а Амбрози бързо скъсяваше разстоянието помежду им. Очите й трескаво търсеха полицай или някакъв друг представител на властта, но държавните служители явно си бяха дали почивка в празничната вечер. Униформи не се виждаха никъде.
Надяваше се, че Мичънър знае какво прави. Нарочно блъсна Амбрози, залагайки на вероятността, че той няма да я нарани на публично място. Съдържанието на превода на отец Тибор явно имаше важно значение, тъй като той не желаеше да го сподели нито с Амбрози, нито с Валендреа. Но дали беше толкова важно, че да се изложи на рисковете, които очевидно бе решил да поеме?
Фигурата на Мичънър изчезна сред хората, които се трупаха пред сергиите с коледни сувенири. Пазарът беше ярко осветен. Във въздуха се носеше аромата на бира и кренвирши на скара. Тя също забави ход и потъна в тълпата.
Мичънър се промъкваше между празнуващите хора, стараейки се да не привлича вниманието. Пазарът се простираше на още стотина метра напред, сергиите бяха подредени от двете страни на тясна, покрита с едри павета алея. Околните сгради бяха построени от дърво, стъпили на солидни каменни основи. Скоро отмина последната сергия, тълпата видимо намаля. Отново затича. Шумният пазар остана зад гърба му в момента, в който прекоси реката по тясно каменно мостче и се озова в малък, много спокоен квартал. Зад гърба му се разнесоха стъпки, а пред очите му се разкри осветената фасада на „Свети Гандолф“. Площадчето пред нея беше почти пусто, тъй като празнично облечените хора се бяха струпали главно в катедралата и на Максплац. Надяваше се на няколко минути уединение, нищо повече. И горещо се молеше да не е предизвикал съдбата.
Катерина видя как Мичънър влиза в „Свети Гандолф“ и в очите й се появи недоумение. Беше глупаво, особено ако вземе предвид факта, че Амбрози бе по петите им. А той със сигурност знаеше, че тя го следва, следователно привлича и папския слуга.
Огледа се. Малко прозорци на околните сгради светеха, а улицата беше пуста. Затича се към железния портал, разтвори го с рязко движение и се втурна в храма. Дишаше тежко и на пресекулки.
— Колин!
Никой не отговори. Отново го повика, но в храма продължаваше да цари тишина. Тръгна по централната пътека, която водеше към олтара. От двете й страни се виждаха празните скамейки. Нефът беше слабо осветен от няколко крушки, разположени на голямо разстояние една от друга. Явно храмът не участваше в тазгодишните празненства.
— Колин!
В гласа й се долови отчаяние. Къде изчезна той? Защо не отговаря? Дали не се е измъкнал през друга врата? Сама ли е? Порталът зад гърба тихо проскърца. Катерина клекна между редиците от седалки и запълзя към далечната стена. Но скоро се принуди да спре, тъй като стъпките се приближаваха право към нея.
Мичънър видя, че някакъв човек влиза в църквата, а миг по-късно лицето му попадна в осветената зона. Беше Паоло Амбрози. Катерина го беше изпреварила с няколко минути, но той умишлено не отговори на повикванията й. В момента се беше сгушила някъде между скамейките и вероятно умираше от страх.