— Доста бързо се придвижваш, Амбрози — подвикна той.
Гласът му отекна между стените, а ехото го поде, правейки локализирането му невъзможно. Гледаше как Амбрози тръгна надясно, към стаичките на изповедниците, въртейки глава във всички посоки. Сега Катерина трябваше да запази самообладание и да направи всичко възможно да не се издаде.
— Защо усложняваш нещата, Мичънър? — подвикна Амбрози, продължавайки да се озърта. — Много добре знаеш какво искам.
— Преди известно време спомена, че ако прочета текста, нещата ще претърпят коренна промяна. И се оказа прав за пръв път от доста време насам.
— Никога няма да проявиш покорство, а?
— А какво ще кажеш за отец Тибор? Той прояви ли покорство?
Амбрози бавно се насочи към олтара, опитвайки се да го засече в мрака.
— Никога не съм разговарял с Тибор — отвърна той.
— Разговарял си, разбира се!
Мичънър подаде глава над амвона, издигащ се на около два метра над папския секретар.
— Покажи се, Мичънър. Ела да се разберем…
Мичънър скочи в момента, в който Амбрози се обърна с гръб към него. Събори го на пода, двамата се претърколиха. Амбрози успя да се освободи от хватката му и скочи. Мичънър също започна да се надига. Някакво движение вдясно го накара да извърне глава.
Катерина тичаше към тях с пистолет в ръка. Амбрози я видя едновременно с него, прескочи няколко редици скамейки и се стрелна към нея. Кракът му се вдигна неестествено високо, след което се заби в гърдите й. До слуха на Мичънър ясно достигна противният звук на черепа й, влязъл в съприкосновение с твърдия камък. Фигурата на Амбрози за миг изчезна между седалките, а когато се появи отново, в ръката му проблесна пистолетът. С другата си ръка помогна на олюляващата се Катерина да се изправи, заби дулото в тила й и изръмжа:
— Достатъчно, Мичънър! Дай ми превода на Тибор!
Мичънър се приближи на няколко крачки и извади плика от джоба си.
— Това ли искаш?
— Пусни го на пода и се отдръпни! — Ударникът на пистолета отчетливо изщрака в тишината. — И не ме предизвиквай! Имам достатъчно смелост да направя каквото трябва, защото Бог ми дава сили!
— А може би само те подлага на изпитание?
— Млъквай! Не ми трябват лекции по теология!
— Може би трябва да ги чуеш точно от мен.
— Онзи текст ти дава сила, нали?
Въпросът беше зададен с някакво странно, почти хлапашко любопитство, което Мичънър веднага усети.
— Валендреа май ти е спестил най-важното, а? — подхвърли той. — Лошо, много лошо!
Амбрози стегна хватката си и Катерина се олюля.
— Хайде, пусни плика на пода и се отдръпни!
Отчаянието в очите му беше сигнал, че ще изпълни заканата си. Мичънър покорно хвърли плика в краката си. Амбрози блъсна Катерина към него. Тя се задържа права, но очите й все още бяха изскочили от орбитите.
— Добре ли си? — попита той.
Тя кимна колебливо.
— Е, сега вече имаш каквото пожела — подхвърли той към Амбрози, който изследваше съдържанието на плика. — Как обаче ще разбереш, че точно това иска Валендреа?
— Няма как. Но заповедта ми е ясна: да взема каквото мога и да ликвидирам очевидците.
— Ами ако съм направил копие?
— Това е риск, който сме длъжни да поемем — сви рамене Амбрози. — За щастие няма да си налице, за да дадеш показания. — Дулото зае хоризонтално положение и се насочи към тях. — Идва частта, която най-много ще ми хареса.
Иззад близката колона изплува неясна фигура на мъж, която безшумно се насочи към застаналия с гръб папски секретар. Носеше черни панталони и широко черно яке. В ръката му проблесна пистолет, който бавно опря в слепоочието на Амбрози.
— Уверявам те, отче, че и на мен ще ми хареса! — заяви кардинал Нгови.
— Ти пък как се озова тук?!
— Дойдох да си поговорим. За целта трябва да свалиш оръжието и да отговориш на няколко въпроса. После си свободен.
— Искаш кожата на Валендреа, нали?
— Единствената причина, поради която все още дишаш — кимна африканецът.
Мичънър затаи дъх, докато Амбрози преценяваше шансовете си. Преди няколко часа, когато позвъни на Нгови, той бе заложил на инстинкта си и бе стигнал до заключението, че макар и безкрайно верен на своя папа, Паоло Амбрози все пак ще предпочете живота.