— Всичко свърши, Амбрози — подвикна той и посочи плика. — Аз го прочетох, кардинал Нгови също. Твърде много хора са запознати със съдържанието му, няма как да спечелите.
— И каква стойност има всичко това? — попита Амбрози, показвайки, че обмисля предложението.
— Махни пистолета и ще разбереш.
Настъпи напрегната пауза, после ръката на Амбрози най-сетне се отпусна. Нгови отстъпи крачка назад, но неговото оръжие остана насочено в тила на свещеника.
— Значи си бил примамка, а? — извърна се Амбрози към Мичънър. — Идеята е била да ме накараш да те последвам.
— Нещо такова.
— Имаме няколко въпроса — намеси се Нгови. — Ако им отговориш, няма да има полиция, нито арести. Просто изчезваш. Мисля, че сделката е добра.
— Какви въпроси?
— Относно убийството на отец Тибор.
— Хей, стига с тези блъфове — пусна кривата си усмивка Амбрози. — Целта ви е да свалите Петър II, нали?
— Не — поклати глава Мичънър. — Ти ще свалиш Валендреа. Което, между другото, е без значение. Ако ролите ви бяха разменени, той със сигурност щеше да направи същото.
Нямаше съмнение, че мъжът срещу него беше замесен в убийството на отец Тибор, а най-вероятно беше и физическият извършител. Но Амбрози беше достатъчно умен, за да разбере, че играта вече е друга.
— Добре — кимна папският секретар. — Задавайте въпросите си.
Кардиналът бръкна във вътрешния си джоб и извади малък касетофон.
Подкрепяйки Катерина, Мичънър се насочи към главния вход на Кьонигсхоф, където ги чакаше Ирма Ран.
— Наред ли е всичко? — попита с треперещ глас тя. — Вече цял час не мога да си намеря място!
— Всичко е наред.
— Слава богу! Много се тревожех за вас!
Катерина беше по-добре, макар че все още се олюляваше.
— Ще я кача горе — рече Мичънър и поведе младата жена към стълбите. Тя проговори едва когато вратата на стаята се затвори зад тях.
— Как се озова в онази църква Нгови?
— Обадих му се днес следобед и му разказах всичко, което научих. Той взе първия самолет за Мюнхен и пристигна още преди да тръгна за катедралата. Задачата ми беше да подмамя Амбрози в „Свети Гандолф“. Нуждаехме се от място, което няма нищо общо с празниците. Поразпитах и научих, че тази година църквата няма да участва в тях. Нгови се срещна с енорийския свещеник и поиска разрешението му. Той знаеше само, че представители на Ватикана искат да проведат кратка среща в храма му. — Усетил посоката на мислите й, побърза да добави; — Слушай ме внимателно, Кейт. Бях убеден, че Амбрози няма да ти стори нищо лошо, преди да е получил превода на Тибор. Просто защото не беше сигурен как ще се развият нещата. Трябваше да направим тази постановка.
— А аз бях примамката, така ли?
— И двамата бяхме примамка. Само по този начин можехме да го накараме да се обърне срещу Валендреа.
— Ама и Нгови си го бива — поклати глава Катерина.
— Израснал е на улицата в Найроби и знае как да се справи.
Разпитът на Амбрози, съответно записан на лента, продължи около половин час. През това време тя научи всичко, с изключение на пълния текст на тайната от Фатима. Той извади плика от джоба си и го хвърли на масата.
— Това е копие от писмото на отец Тибор до Климент. Оригиналът е у Нгови.
Тя разгъна листа и го прочете.
— Много прилича на това, което е записала Ясна. Нима си предложил на Амбрози посланието от Междугорие?
— Това не са думите на Ясна — поклати глава Мичънър. — Това са думите на Богородица, записани от Лусия Душ Сантуш през 1944 година, преведени от отец Тибор през 1960-а.
— Не може да бъде! — ахна Катерина. — Нима не си даваш сметка, че двете послания са еднакви?
— Разбрах го едва днес следобед — тихо отвърна той, оставяйки й достатъчно време да възприеме смайващата новина. Много пъти бяха говорили за липсата на вяра в душата й, но той никога не си беше позволявал да я съди, имайки предвид собствените си отклонения. Накрая Градът на седемте хълма ще бъде съден от Безмилостния съдник. Може би Катерина е първата, която ще бъде подложена на този съд.
— По всичко личи, че Бог се е завърнал — промълви Мичънър.