— Той знаеше какво ще направите и прояви благоразумието да извади превода на отец Тибор от архивите. Същевременно направи нещо много повече — пожертва живота си. Той беше по-добър от всички нас, защото вярваше в Бог, без да иска доказателства. — Усети как го обзема дълбоко вълнение и пулсът му се ускорява. — Вие знаехте ли, че Бамберг е бил наричан Градът на седемте хълма? Помните ли пророчеството на Малахия? Накрая Градът на седемте хълма ще бъде съден от Безмилостния съдник… — Пръстът му се заби в касетата: — За вас истината е Страшният съдник!
— Тази касета съдържа обърканите обяснения на човек, който е притиснат до стената, и не доказва нищо — спокойно отвърна Валендреа.
Но Мичънър изобщо не беше впечатлен.
— Амбрози ни разказа за пътуването ви до Румъния. Детайлите в разказа му са предостатъчни за повдигане на обвинение с последваща присъда — дори за съдебните органи от една бивша комунистическа страна, в която, нека признаем, доказателствата са доста относително понятие.
— Блъфирате! — отсече Валендреа.
Нгови извади втора касета от джоба си и заяви:
— Показахме му и двете послания — първо от Фатима, а после и другото — от Междугорие. Не беше необходимо да подчертаваме значението им, защото дори неморален човек като Амбрози схвана цялата тежест на онова, което го очаква. След което не беше трудно да получим обясненията му. А накрая дори ме помоли да го изповядам. — Ръката му махна към касетата. — Но не и преди да направи официални признания.
— От него ще излезе чудесен свидетел — добави Мичънър. — Както сам разбирате, над вас все пак има един по-висш авторитет.
Валендреа закрачи между мраморните полици като диво животно в клетка.
— Папите отдавна пренебрегват бога. Посланието от Ла Салет вече цял век липсва от архивите. Мога да се обзаложа, че и там посланието на Дева Мария е било същото.
— На тези хора може да бъде простено — поклати глава Нгови. — Те са разглеждали посланията като дело на очевидците, а не на Мадоната. Подхождали са към тях с нужното внимание, без да притежават доказателствата, които си притежавал ти. Защото ти си знаел, че става въпрос за божието слово, но беше готов да убиеш Мичънър и Катерина, за да им затвориш устата.
— А ти си лицемерно набожен мръсник! — гневно блеснаха очите на Валендреа. — Какво друго можех да направя? Да оставя църквата да рухне? Нима не си даваш сметка каква революция ще предизвика всичко това? Една догма на две хиляди години изведнъж се оказва фалшива!
— Ние не сме хората, които могат да манипулират съдбата на църквата — поклати глава Нгови. — А божието слово недвусмислено сочи, че търпението му е изчерпано.
— Ние сме длъжни да запазим църквата — възрази Валендреа. — Нима католиците по света ще вярват на Рим, ако разберат, че всичко е било лъжа? Не става въпрос за дребни неща, а за вековни традиции като обета за безбрачие, забраната на жените да бъдат свещеници, абортите и хомосексуализма. А дори и за непогрешимостта на папата.
Нгови не се смути от тази тирада.
— Много повече съм загрижен как ще обясня на бога защо съм пренебрегвал заповедите му — въздъхна той.
Мичънър се обърна с лице към папата.
— През 1978 година, когато сте влезли повторно в архива, посланието от Междугорие още не е съществувало. Но сте прибрали част от съдържанието на сандъчето. Откъде ви е било известно, че записките на сестра Лусия отговарят на истината?
— Видях страха в очите на Павел, когато ги прочете. След като човек като него можеше да се уплаши, значи в тях имаше нещо. А в онази петъчна нощ, когато Климент ми разказа за последния превод на Тибор и ми показа част от оригиналното послание, изпитах чувството, че дяволът се завръща.
— В известен смисъл е било точно така — кимна Мичънър.
Валендреа го погледна втренчено.
— След като Бог съществува, значи и дяволът е жив — поясни Мичънър.
— И кой от двамата причини смъртта на отец Тибор? — горчиво подхвърли папата. — Бог, за да помогне на истината? Или дяволът със същата цел? Ясно е, че и двамата са били на едно мнение, нали?
— А вие убихте Тибор, за да попречите на това — студено го изгледа Мичънър.
— Всяка религия има своите мъченици — отвърна Валендреа, а в гласа му нямаше капчица разкаяние.
— Точно така — обади се Нгови. — И сега към тях ще се прибави още един.