— Вече разбрах какво сте намислили. Ще ме дадете под съд, нали?
— Нищо подобно — отвърна Нгови.
Мичънър се поколеба за миг, после извади малко шишенце в шоколадов цвят.
— Това ще ви помогне да се включите в списъка на мъчениците — обяви той.
Веждите на Валендреа смаяно се повдигнаха.
— Приспивателното, с което Климент отне живота си — поясни Мичънър. — Количеството е предостатъчно. Ако утре сутринта открият безжизнения ви труп, ще получите папско погребение и ще бъдете положен в криптата до „Свети Петър“ с всички почести. Управлението ви ще бъде кратко, но за вас ще си спомнят по начина, по който си спомняха за Йоан Павел I. И обратно — ако утре сутринта все още сте жив, ние ще запознаем светата колегия с фактите, с които разполагаме. Това ще ви превърне в първия папа в историята на църквата, който е бил изправен пред съда.
— Искате да се самоубия? — попита Валендреа, без да посяга към шишенцето.
— Или ще умрете като почитан папа, или ще живеете като презрян престъпник — отсече Мичънър. — Аз лично предпочитам второто, затова се надявам да нямате куража на Климент.
— Мога и да се боря.
— Ще изгубите. Доколкото сме информирани, доста кардинали само чакат повод, за да гласуват свалянето ви от папския трон. Доказателствата са неоспорими, а главен свидетел срещу вас ще бъде съучастникът ви. Няма начин да спечелите.
Валендреа все още не протягаше ръка към шишенцето. Затова Мичънър изсипа съдържанието му върху бюрото и навъсено го погледна.
— Изборът е ваш. Ако обичате своята църква толкова силно, колкото декларирате, спокойно можете да пожертвате живота си за нея. Не се поколебахте да отнемете живота на отец Тибор, нека видим дали ще бъдете толкова решителен и по отношение на своя. Страшният съдник издаде своята присъда. И тя е смърт.
— Искаш да умра — прошепна Валендреа.
— Искам да спестите унижението на тази институция, която ще бъде принудена да ви отстрани насила.
— Аз съм папа. Никой не може да ме отстрани.
— С изключение на Бог. А той прави именно това.
Валендреа се обърна към Нгови.
— Ти ще бъдеш следващият папа, нали?
— Почти сигурно — кимна африканецът.
— Но имаше своите шансове и по време на конклава, който избра мен.
— Да, и то нелоши.
— Защо тогава се оттегли?
— Защото така пожела Климент.
— Кога? — объркано го погледна Валендреа.
— Една седмица преди смъртта си. Предвиди, че борбата ще се води главно между нас двамата, и настоя да спечелиш ти.
— Защо го послуша, за бога?
Чертите на Нгови окаменяха.
— Защото беше мой папа.
Валендреа безмълвно поклати глава.
— И беше прав — добави африканецът.
— И възнамеряваш да изпълниш заповедите на Мадоната, така ли?
— Ще премахна всички догми, които противоречат на посланието й.
— В резултат на което ще възникнат бунтове.
— Несъгласните могат да напуснат църквата и да основат своя собствена религия — сви рамене Нгови. — Това е тяхно право и аз няма да им преча. Но тази църква ще изпълнява заповедите на своя Бог.
Върху лицето на Валендреа се изписа недоверие.
— Наистина ли мислиш, че е толкова лесно? Кардиналите никога няма да го допуснат!
— Ние не живеем в условията на демокрацията — подхвърли Мичънър.
— Означава ли това, че никой няма да узнае съдържанието на посланията?
— Би било излишно — отвърна Нгови. — Скептиците ще обявят, че преводът на отец Тибор е бил приведен в съответствие с посланието от Междугорие, а самото то няма да предизвика нищо друго, освен разгорещени критики. Сестра Лусия и отец Тибор не са между живите и не могат да потвърдят истинността на написаното. Не е нужно светът да знае какво се е случило. Важното е, че го знаем ние тримата. Аз ще се съобразя с текста, но изцяло по своя воля и на моя отговорност. Което означава, че ще поема върху себе си както възхвалите, така и критиките.
— А папата след теб просто ще възстанови статуквото — мрачно подхвърли Валендреа.
— Господи, колко слаба е вярата ти — въздъхна африканският кардинал и бавно тръгна към вратата. — Утре сутринта очакваме новини. От тях зависи ще се видим ли пак.
Мичънър се поколеба дали да го последва, после се обърна и погледна папата право в очите.