Още снощи долови изпитателния й поглед. Младата жена веднага бе усетила, че с Валендреа се е случило нещо важно, но той не пожела да говори по въпроса и тя тактично не настоя.
Понечи да отговори, но в същия миг една старица се строполи в несвяст близо до фонтаните. Неколцина мъже се втурнаха да я вдигнат. Преди да я отведат на сянка под колонадата, тя отвори очи и проплака на висок глас, че Господ е прибрал най-добрия папа.
По площада сновяха новинарски екипи, поднасяйки микрофоните си на различни хора. Не след дълго представителите на световните медии отново щяха да се впуснат в догадки относно решението, което ще бъде взето в Сикстинската капела.
— Предполагам, че Том Кийли отново ще изплува — подхвърли Мичънър.
— И аз си помислих същото. Човекът, който има отговор на всички въпроси… — На лицето й се появи многозначителна усмивка и той я разбра.
Спряха пред загражденията на входа на базиликата заедно с хилядите опечалени. Тя беше затворена и той знаеше, че подготовката за погребението е в пълен ход. Балконът над входа беше покрит с черен креп. Очите му се извърнаха надясно. Прозорците на папската спалня бяха плътно затворени. Само преди час зад тях бяха открили безжизнения труп на Алберто Валендреа. Според пресата сърцето му спряло в момент на молитва, а тялото му лежало под лика на Христос. Последната публична изява на Валендреа го накара да се усмихне.
После някой го хвана за ръката и той се обърна. Мъжът пред него имаше гъста брада и крив нос, а гъстата му коса имаше особен червеникав цвят.
— Какво ще правим сега, отче? — попита той. — Защо Бог прибра нашия папа? Какво иска да ни каже?
Съобразил, че е привлякъл вниманието на човека с черната си дреха, Мичънър бързо намери отговор на въпросите му.
— Защо винаги трябва да търсим смисъла? Нима е невъзможно да приемете делото божие, без да задавате въпроси?
— Петър беше велик папа, възвърнал трона на италианците след толкова много време! Хранехме големи надежди!
— Мнозина божии служители имат качествата да бъдат велики папи. Не е задължително те да бъдат италианци. — Отговорът му предизвика недоумение в очите на непознатия. — Важна е тяхната всеотдайност към бога.
Даваше си сметка, че само двамата с Катерина сред хилядното множество знаят истината. Бог е жив. Той е тук и чува всичко. Погледът му напусна лицето на червенокосия и се насочи към величествената фасада на папския дворец. Великолепно творение на човешкия гений, но в крайна сметка нищо повече от каменни блокове, споени с хоросан, подвластни на хода на времето, което в крайна сметка ще ги превърне в прах. Но това, което символизира тя, ще остане вечно. Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата си, и портите адови няма да й надделеят: и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
Отново върна вниманието си към мъжа, който говореше нещо.
— Всичко е свършено, отче. Папата е мъртъв. Всичко свърши още преди да е започнало.
Не беше готов да приеме тези думи, нямаше намерение да позволи на този човек да потъне в дълбините на поражението.
— Грешиш, синко — ободрително се усмихна той. — Нищо не е свършено. Напротив, това е само началото.
Бележки на автора
Събирайки материал за този роман, пътувах няколко пъти до Италия и Германия. Идеята за него е плод на католическото ми възпитание и големия ми интерес към феномена Фатима. Още като младеж бях поразен от факта, че в продължение на две хилядолетия Дева Мария се явява на смъртните със забележително постоянство. Най-запомнящи сред нейните появи в наше време са тези в Ла Салет, Лурд, Фатима и Междугорие, но съществуват и хиляди други — по-малко известни. Използвах подхода, който приложих при написването и на предишните си две книги. Стремях се да включа както поуката, така и чистото забавление. Но тази съдържа далеч повече истина.
Описаната в пролога сцена във Фатима се базира на разказите на очевидци — най-вече на самата сестра Лусия, която излага в писмен вид събитието, случило се в началото на XX век. Думите на Богородица са лично нейни, както и голяма част от това, което разказва Лусия. Трите тайни, цитирани в Глава 7, са взети от оригиналния текст. Художествена измислица са само модификациите, които предлагам в Глава 65.
Чиста истина е всичко, което се случва с Франсишку и Жасинта, такава е и любопитната история на третата тайна, останала скрита във Ватикана до май 2000 г. и достъпна единствено за папите (Глава 7). Действителна е и забраната на църквата, наложена върху публичните изяви на Лусия по отношение на Фатима.