— Добре — тръсна глава тя. — Нека бъде неофициално.
Той беше доволен. Дотук всичко вървеше по план.
— Става въпрос за Колин Мичънър.
В очите й проблесна изненада.
— Да, аз съм в течение на отношенията ви с папския секретар. Това е сериозно нещо за всеки духовник, особено за човек с неговия пост.
— Но всичко отдавна е приключило.
В думите й долови елемент на отрицание. Вероятно едва сега си даваше сметка за „неофициалния“ характер на този разговор. Защото той беше такъв заради нея, а не заради него.
— Паоло е бил свидетел на днешната ви среща на площада. Не е била много приятелска, особено ако се вземе предвид думата, която сте употребили. „Копеле“, ако съм разбрал правилно.
Тя хвърли кос поглед към помощника му и тръсна глава.
— Не си спомням да съм го виждала там.
— „Свети Петър“ е много голям площад — кротко рече Амбрози.
— Вероятно се питате как е възможно да ви е чул — продължи Валендреа. — Вие говорехте тихо, почти шепнешком. Но Паоло притежава умението да чете по устните. Едно доста полезно качество, не мислите ли? — Журналистката явно не знаеше какво да каже и той милостиво й отпусна няколко секунди, за да се овладее. — Нямам никакво намерение да ви заплашвам. Става въпрос за едно пътуване на отец Мичънър по нареждане на папата. Именно в тази връзка имам нужда от помощта ви.
— С какво бих могла да ви помогна?
— Някой трябва да го наблюдава. Къде отива, какво прави. Вие сте идеалният кандидат за подобна задача.
— А защо трябва да го направя?
— Защото някога сте били близки. Защото сте го обичали. Което не е изключено и днес. Много духовници като отец Мичънър са поддържали интимни отношения с представители на противоположния пол. Това е големият грях на нашето съвремие. Защото става въпрос за хора, които нарушават обета си пред бога. — Държавният секретар замълча за момент, после продължи: — А често става така, че нарушавайки този обет, те нараняват и жените, с които са близки. Усещам, че вие не желаете да отговорите със същото на отец Мичънър. — Остави й време да възприеме последните му думи, после добави: — Ние сме на мнение, че се поражда проблем, който със сигурност ще нарани и отец Мичънър. Не във физически смисъл, но ще окаже влияние върху положението му в рамките на църквата. И ще постави под заплаха цялата му кариера. Аз се опитвам да го предотвратя, но ако възложа задачата на човек от Ватикана, това ще стане известно на много хора и мисията ще претърпи провал. Харесвам отец Мичънър и го смятам за свой приятел. Не искам кариерата му да се провали. Но за тази цел имам нужда от дискретността, която можете да осигурите единствено вие.
Тя махна с ръка по посока на Амбрози.
— Защо не изпратите това отче?
Той се впечатли от куража й.
— Отец Амбрози е прекалено известен, за да изпълнява подобни мисии. По едно щастливо съвпадение задачата на отец Мичънър е свързана с пътуване до Румъния — страна, която вие отлично познавате. Появата ви там може да бъде обяснена по много начини, разбира се, ако той изобщо разбере за нея.
— А каква е целта на посещението ми в родината?
— Няма значение — махна с ръка той. — Важното е да наблюдавате действията му и нищо повече. По този начин ще бъдете абсолютно безпристрастна.
— С други думи, не искате да разкриете целта си.
— Точно така.
— А каква ще бъде ползата за мен, в случай че приема?
Кардиналът си позволи лека усмивка, а ръката му извади тънка пура от страничното джобче на вратата.
— За съжаление дните на нашия папа Климент XV са преброени — въздъхна той. — Което означава, че предстои конклав. И когато това се случи, в мое лице ще имате един добър приятел. С удоволствие ще ви предоставя онази информация, която ще придаде необходимата тежест на вашите материали в журналистическите среди. И която може би ще бъде повече от достатъчна, за да възстанови позициите ви пред всички онези издатели, които са престанали да ползват услугите ви.
— А аз трябва да съм дълбоко впечатлена, че знаете толкова много за мен, така ли?
— Не се опитвам да ви впечатля, госпожице Леу. Искам само да си осигуря вашето сътрудничество, срещу което предлагам информация, за която повечето журналисти биха дали главата си.
Валендреа запали пурата и с наслада вдъхна дима. От устата му излетя гъст облак, но той не си направи труда да свали стъклото.