— Това трябва да е важно за вас — рече Катерина.
Той веднага отбеляза конструкцията на изречението й. Не каза „важно за църквата“, а „важно за вас“. И това го накара да прибави щипка истина в разговора:
— Достатъчно важно, за да ме изведе по улиците на Рим. Уверявам ви, че ще изпълня обещанието си. Следващият конклав ще има фундаментално значение, а вие ще разполагате с достоверен източник на информация от първа ръка.
Тя очевидно се колебаеше. Може би си мислеше, че Колин Мичънър ще бъде онзи неназован източник във Ватикана, когото ще цитира в бъдещите си репортажи. Но тук й предлагаха друг, далеч по-благоприятен шанс. Офертата беше прекалено съблазнителна за толкова елементарна задача. Човекът до нея не искаше тя да открадне нещо, не искаше да лъже и да мами. Той просто й предлагаше едно пътуване до родината, където в рамките на няколко дни трябваше да наблюдава бившия си приятел.
— Нека си помисля — промълви най-сетне тя.
Кардиналът дръпна от пурата си и поклати глава.
— На ваше място не бих мислил дълго. Работата е спешна. Утре в два следобед ще ви се обадя в хотела.
— Да речем, че приема — погледна го тя. — По какъв начин ще ви докладвам за разкритията си?
— Моят помощник ще има грижата за контактите — отвърна Валендреа и посочи отец Амбрози. — В никакъв случай не бива да търсите връзка с мен. Разбрахте ли? Той ще ви намери.
Амбрози скръсти ръце и кимна, а Валендреа великодушно му разреши да се наслади на мига. На Катерина Леу трябваше да бъде внушено, че той не е човекът, срещу когото трябва да се бунтува. А сдържаното до скованост поведение на Амбрози подчертаваше силата на това внушение. Винаги се беше възхищавал на това качество у Паоло. Безкрайно резервиран в обществен план, изключително ангажиран в личен.
Валендреа бръкна под седалката, извади един плик и го подаде на гостенката си.
— Десет хиляди евро за разноските. Самолетни билети, хотели и всичко останало. Не бих искал да харчите лични пари, в случай че решите да ми помогнете. А ако откажете, задръжте ги като компенсация за времето, което ви отнех.
Протегна ръка над скута й и отвори вратата.
— Беше ми много приятно да си поговорим, госпожице Леу.
Тя слезе от колата с плика в ръка. Той вдигна глава към нощното небе и подхвърли:
— Хотелът ви е вляво, зад ъгъла. Желая ви приятна вечер.
Тя мълчаливо си тръгна, а Валендреа затвори вратата и прошепна:
— Точно според очакванията ми. Иска да ни накара да чакаме, но няма никакво съмнение как ще постъпи.
— Прекалено лесно — кимна Амбрози.
— Точно по тази причина искам и ти да заминеш за Румъния. Тази жена е лесна за наблюдение — далеч по-лесна от Мичънър. Уредих да използваме частния самолет на един от нашите корпоративни дарители. Заминаваш утре сутринта. Знаем къде отива Мичънър и не е зле да бъдеш там преди него. Той ще кацне утре вечер или най-късно вдругиден сутринта. Дръж се на разстояние, но не я изпускай от очи. Нека е наясно, че очакваме възвръщаемост от инвестицията, която направихме.
Амбрози кимна. Шофьорът се върна и зае мястото си зад кормилото. Амбрози почука по разделителното стъкло и колата бавно излезе на главната улица. Валендреа прогони от главата си всякакви мисли за работа.
— Сега, след като сложихме точка на интригата, може би е време за чашка коняк и музиката на Чайковски — подхвърли той. — Какво ще кажеш, Паоло?
9
23:50 ч.
Катерина се претърколи от проснатия по гръб отец Том Кийли и доволно се протегна. Той я чакаше в хотелската й стая и с интерес изслуша разказа за неочакваната й среща с кардинал Валендреа.
— Беше прекрасно, Катерина — прошепна в тъмното той. — Както винаги.
Тя напрегна взор към лицето му, леко очертано от бледата светлина, което се промъкваше между завесите на прозореца.
— Сутринта ме лишават от свещенически сан, а вечерта спя с най-красивата жена на света.
— За намаляване на стреса — подхвърли тя.
— О, да — усмихна се той. — И така може да се каже.
Кийли знаеше всичко за връзката й с Колин Мичънър. Тя му разказа за нея дълго и подробно, изпитвайки облекчение от факта, че може да се изповяда на човек, който ще я разбере. Първата им среща беше по нейна инициатива — Катерина се появи в енорията му във Вирджиния и помоли за интервю. По онова време живееше в Щатите и работеше на свободна практика за издания, проявяващи интерес към радикалните мнения на религиозна тематика. Печелеше малко, колкото да си покрива разноските, но хранеше големи надежди за интервюто с Кийли, което би могло да й отвори други врати.