Выбрать главу

Защото ставаше въпрос за свещеник, който водеше открита война с Рим по въпроси от жизнено значение за цялата католическа общност в западния свят. Северноамериканската църква отчаяно се опитваше да запази своите вярващи. Репутацията й беше жестоко накърнена от няколко случая със свещеници педофили, а лицемерната и равнодушна позиция на Рим само влоши нещата. Наложените забрани върху брака за свещеници, хомосексуализма и контрацепцията, водеха до всеобщо разочарование.

Още първата вечер Кийли я покани на вечеря, а скоро, след това я вкара и в леглото си. Той се оказа много приятен партньор — както във физическо, така и в интелектуално отношение. Връзката му с жената, която беше предизвикала цялата шумотевица около него, беше приключила преди повече от година. Жената просто се беше уморила да бъде център на вниманието и не желаеше да бъде в основата на евентуална религиозна революция. Катерина предпочете да не заема мястото й и да запази дистанция, но вече разполагаше с дълги часове интервюта, които се надяваше да й послужат като база за новата книга с работно заглавие „Делото срещу безбрачието на духовниците“, В същото време очакваше яростни популистки атаки срещу концепцията, която по думите на Кийли „беше нужна на църквата толкова, колкото циците на кастриран шопар“. А отлъчването на Кийли щеше да послужи за рекламната й кампания. Вече виждаше заглавията в медиите: ОТЛЪЧВАНЕТО НА СВЕЩЕНИК ЗА НЕСЪГЛАСИЕ С РИМ ПОРАЖДА ТЕЖКИ ПРОБЛЕМИ ПРЕД СЪВРЕМЕННОТО ДУХОВЕНСТВО. Това беше един изпитан в практиката прийом, но Кийли го обогати с нов глас — дързък и близък до сърцето на обикновените хора. Ръководството на Си Ен Ен дори подхвърли идеята да го наеме за коментатор по времето на следващия конклав, тъй като той беше вътрешен човек в църквата и можеше да предложи нещо по-различно от традиционно консервативните мнения, които изпълваха общественото пространство във времето, определено за избор на нов папа. В крайна сметка техните отношения бяха пълноценни и взаимноизгодни.

Положението се промени след срещата й с държавния секретар на Ватикана.

— Какво мислиш за предложението на Валендреа? — попита тя. — Що за човек е той?

— Надут задник, който със сигурност ще бъде следващият папа.

Тя беше чувала и други мнения, които съвпадаха с неговото. Което правеше предложението на кардинала още по-интересно.

— Той иска да знае всичко за мисията на Колин.

Кийли се претърколи по корем и вдигна глава да я погледне.

— Аз също, ако трябва да съм откровен. Какво може да изисква присъствието на папския секретар в Румъния?

— Искаш да кажеш, че там няма нищо интересно, така ли?

— Охо, колко сме чувствителни.

Катерина никога не се беше смятала за патриот, но се гордееше, че е румънка. Родителите й бяха напуснали страната, когато беше още в пубертета, но след това тя се върна да помогне за свалянето на тирана Чаушеску. Присъства лично на последната му реч, произнесена пред сградата на Централния комитет. Митингът беше предварително планиран и имаше за цел да демонстрира подкрепата на работниците за комунистическото правителство, но събитията се развиха по такъв начин, че той се превърна в бунт. В ушите й все още звучаха виковете на тълпата, срещу която хвърлиха въоръжена милиция, докато от високоговорителите на площада звучаха предварително записаните овации.

— Знам, че ти е трудно да го повярваш — промълви тя. — Но истинският бунт не е грим за пред камерите, не е провокационна декларация в интернет, не е дори решението да легнеш с жена. Революцията означава кръвопролитие.

— Времената се промениха, Катерина.

— Но на теб няма да ти е лесно да промениш църквата.

— Обърна внимание на медийното присъствие тази сутрин, нали? Делото се наблюдава от целия свят. Хората ще си вземат бележка от това, което се случва с мен.

— Ами ако се окаже, че на никого не му пука?

— Няма начин — поклати глава Кийли. — Уебсайтът ни се посещава от над двайсет хиляди души всеки ден. Това означава огромно внимание. Понякога думите имат изключително силен ефект.

— Куршумите също. Аз бях там, когато се случи всичко. Беше няколко дни преди коледа. Мнозина румънци избраха смъртта, за да осигурят разстрела на диктатора и онази кучка жена му.