— И ти щеше да натиснеш спусъка, ако те бяха помолили, нали?
— Без никакво колебание. Защото те съсипаха родината ми, Том. Страстта ражда революцията. Дълбоката и неукротима страст.
— Какво решаваш за предложението на Валендреа?
— Трябва да го приема, защото нямам друг избор — въздъхна тя.
— Избор винаги има — засмя се той. — Нека се опитам да отгатна. Това не е ли нов шанс да се събереш с Колин Мичънър?
Катерина си даде сметка, че му беше разкрила твърде голяма част от себе си. Той бе обещал да не споделя чутото с никого, но сега в душата й потрепна съмнение. Макар и извършена много отдавна, простъпката на Мичънър си беше грях, който можеше да му коства кариерата. Тя самата никога не беше споменавала публично за отношенията си с него, въпреки че бе останала дълбоко разочарована от избора му.
Известно време лежа неподвижно, с вперени в тавана очи. Валендреа спомена, че развоят на събитията би могъл да навреди на кариерата на Колин. Което означаваше, че би могла да се опита да му помогне, а с това да помогне и на себе си.
— Ще замина! — отсече на глас тя.
— Значи скачаш в гнездото на змиите — шеговито подхвърли Кийли. — Но аз съм убеден, че имаш достатъчно подготовка, за да се пребориш с дявола. Мога да те уверя, че Валендреа е истински дявол. Един свръхамбициозен мръсник.
— Когото само ти можеш да разобличиш, така ли? — не се сдържа тя.
Ръката му се плъзна по голото й бедро.
— Може би. Но аз притежавам и други качества.
Арогантността му беше невероятна. Нищо не можеше да го впечатли. Нито днешният съдебен разпит, проведен от куп надути прелати, нито перспективата да изгуби духовния си сан. Дали в началото не беше привлечена именно от невероятната му дързост? Може би. Но сега тя започваше да я уморява. Дали този човек някога бе държал на духовния сан? В това отношение Мичънър беше съвсем различен, а религиозната му всеотдайност беше достойна за уважение. Докато лоялността на Том Кийли беше нещо временно, насочено към мига. Но коя е тя, за да го съди? Беше се обвързала с него по напълно егоистични причини — факт, който той очевидно разбираше добре и не пропускаше да използва. Сега това можеше да се промени. Току-що беше разговаряла с държавния секретар на Светия престол. Човекът, който я беше избрал за определена задача и този избор можеше да доведе до коренни промени. Включително и в посоката, за която беше подхвърлил Валендреа — да работи за издателите, които отдавна се бяха отказали от услугите й.
Странна тръпка пробягна по тялото й.
Неочакваните събития тази вечер й действаха като мощен афродизиак. В главата й се появиха сладки предчувствия за по-добро бъдеще. Именно те бяха превърнали току-що консумирания секс в нещо по-особено, в нещо далеч по-задоволяващо от един полов акт. А вниманието, което очакваше след него, беше много по-важно.
10
Торино, Италия
Четвъртък, 9 ноември, 10:30 ч.
Мичънър погледна през прозорчето на хеликоптера. Долу лежеше Торино, покрит с дрипавото одеяло на мъглата, която засега печелеше борбата с ярките лъчи на слънцето. Отвъд чертите на града се простираше Пиемонт — италианската провинция, предимно равнинна, която на север граничеше с ледниците и заснежените алпийски върхове на Франция и Швейцария, а на юг опираше в морето.
До него седеше Климент, а седалката срещу тях беше заета от двама служители на охраната. Папата идваше в северния град, за да благослови плащаницата от Торино, преди реликвата, която периодично се излагаше за поклонение на вярващите, да бъде отново запечатана във вакуумиран стъклен сандък. Тази година поклонението беше започнало малко преди Великден, а Климент би трябвало да присъства на изваждането на плащаницата. За съжаление му попречи едно предварително уредено официално посещение в Испания, затова се реши да дойде тук при прибирането на светинята. Така се спазваше една вековна традиция.
Хеликоптерът направи плавен завой наляво и започна да се снижава. Под тях изплува задръстената от автомобили Виа Рома, която се вливаше в не по-малко натоварения площад „Сан Карло“ в центъра на града. Промишлен център от западноевропейски тип и сърце на италианската автомобилна индустрия, Торино приличаше на множеството градове в Южна Джорджия, които Мичънър помнеше от детството си. Но там се произвеждаше главно хартия.