Обърна се и тръгна към вратата.
— Ще изчакам, докато стана папа, след което пак ще си поговорим — процеди той, после спря и се обърна. — Тогава ще се разбере дали си толкова лоялен към мен, колкото си днес към някои други.
12
Рим
16:00 ч.
Катерина се затвори в хотелската си стая веднага след обяда. Кардинал Валендреа беше казал, че ще се обади в два, но не спази обещанието си. Вероятно беше решил, че десет хиляди евро са достатъчни, за да я накарат да чака до телефона. А може би си мислеше, че някогашните й отношения с Колин Мичънър са достатъчна гаранция за съгласието й. Но и в двата случая й беше неприятно, че кардиналът я възприема като лесна за манипулиране личност.
Вярно, че парите от свободната й практика в Щатите бяха на свършване, а на нея й бе омръзнало да живее на гърба на Том Кийли, който изпитваше явна наслада от зависимостта й. Трите книги, които беше написал, му бяха донесли значителни средства, а бъдещото му финансовото състояние се очертаваше като още по-добро. Много му беше приятно да се чувства като най-известната религиозна фигура в Америка. Общественото внимание го ласкаеше и това беше напълно разбираемо, но тя познаваше и онези страни от характера на Том Кийли, за които неговите последователи изобщо не подозираха. Защото емоциите не могат да се изпращат по електронната поща, нито пък да се почувстват в рекламните текстове. Истински надарените умеят да ги предават чрез писаното слово, но Кийли беше слаб писател. И трите му книги бяха писани от други — факт, който беше известен само на нея и издателите му и който Кийли не би признал публично за нищо на света. Този човек просто не беше истински, а само една илюзия, приета от няколко милиона човешки същества, между които и той самият.
Безкрайно различен от Мичънър.
Катерина се мразеше заради язвителността, която си беше позволила предния ден. Преди пристигането си в Рим се беше зарекла, че ако пътищата им се пресекат, ще внимава какво говори. В крайна сметка беше изминало много време и двамата се бяха променили. Но когато го зърна в залата на трибунала, веднага разбра, че този човек с оставил дълбока следа в душата й. През всичките тези години тя отказваше да признае нейното съществуване, но тази следа беше там и сега бе пробудила гняв и обида със скоростта на термоядрена реакция.
През нощта, докато Кийли спеше до нея, изведнъж се запита дали мъчителните лутания през последните дванайсет години не са били само прелюдия към този миг. Кариерата й протичаше на приливи и отливи, далеч от успеха, а личният й живот беше безрадостен. И ето я тук, очакваща с нетърпение обаждането на втория човек в йерархията на католическата църква, който й предлагаше да предаде единствения мъж на света, на когото все още държеше.
По-рано през деня се беше свързала с някои свои познати от италианската преса, които изразиха единодушното мнение, че Валендреа е доста сложна и противоречива личност. Произхождаше от стара и богата италианска фамилия, оставила дълбоки следи в историята на страната. В жилите му течеше кръвта на двама папи и неколцина кардинали, а братята и чичовците му вземаха активно участие в политиката или международния бизнес. Кланът Валендреа имаше силни позиции в културния живот на Европа, притежаваше редица дворци и обширни имения. Неговите представители бяха подхождали внимателно към Мусолини и още по-внимателно към множеството правителства с различна политическа окраска, които го бяха наследили. Тяхното икономическо влияние и пари бяха все така настойчиво ухажвани, а те самите винаги бяха имали свободата да избират на кого да дадат подкрепа си.
В Annuario Pontifico, годишния справочник на Ватикана, беше отбелязано, че Валендреа е на шейсет години и притежава три дипломи за висше образование — от Флорентинския университет, от Католическия университет на светото сърце и от Международната юридическа академия в Хага. Освен това бе автор на четиринайсет научни труда. Начинът му на живот изискваше далеч по-голяма сума от трите хиляди евро месечно, които църквата плащаше на своите кардинали. И въпреки че Ватикана гледа с неодобрение на духовниците, които се занимават с бизнес, Валендреа беше сред големите акционери на няколко италиански конгломерата и участваше в два пъти повече бордове. Относително младата му възраст се възприемаше като предимство, също както политическите му амбиции и властното му излъчване. Използваше поста си на държавен секретар ловко и умно, създавайки си отлична репутация сред западните медии. Беше човек, който осъзнава предимствата на модерните комуникации и добре ги използва за утвърждаването на публичния си имидж. И накрая, той беше теолог хардлайнер, който категорично се противопоставяше на Втория ватикански събор. Това беше демонстрирано по категоричен начин още в началото на процеса срещу Кийли, когато той се изяви като строг традиционалист, убеден, че на църквата трябва да се служи така, както се е служило векове наред.