— Върни ги обратно — прошепна той, заковал очи в скута си. По бялата му дреха бяха полепнали дребни парченца кървавочервен восък и той машинално ги изтръска с ръка. — Беше грешка. Не биваше да идвам тук. — Мигът отмина и самообладанието му се възвърна. — Като се върнем горе, ще изпълниш категоричната ми заповед. Искам лично да запечаташ това сандъче с нов восъчен печат и да го върнеш в сейфа. От този момент нататък никой няма право да идва тук. Всеки нарушител на тази заповед ще бъде незабавно отлъчен от светата църква. Всеки, без никакви изключения!
Разбира се, заповедта не се отнася за папите, въздъхна Валендреа. По тази причина Климент XV можеше да слиза в архива, когато пожелае. И германецът току-що го беше направил.
Валендреа отдавна беше запознат с италианския превод на бележката на сестра Лусия, но до вчера не знаеше името на човека, който беше направил този превод.
Отец Андрей Тибор.
Три бяха въпросите, които натрапчиво се въртяха в съзнанието му. Какво караше Климент непрекъснато да посещава архива? Защо папата иска да се свърже с Тибор? И — най-важното — какво знае този преводач? В момента нямаше отговор на нито един от тези въпроси. Но се надяваше да ги получи съвсем скоро с помощта на Колин Мичънър, Катерина Леу и отец Амбрози.
Втора част
14
Букурещ, Румъния
Петък, 10 ноември, 11:15 ч.
Мичънър се спусна по металната стълбичка и стъпи на обсипаната с маслени петна писта на летище „Отопени“. Редовният полет на „Бритиш Еъруейс“ беше протекъл нормално. Полупразният самолет зае мястото си пред терминала. Виждаха се само още три машини.
Това не беше първото му посещение в Румъния. Беше идвал тук като служител в секретариата на Ватикана, който по онова време се ръководеше от кардинал Фолкнер. Тогава работеше в международния отдел, отговарящ за дипломатическите връзки на Светия престол.
В продължение на няколко десетилетия Ватикана и румънските църкви спореха за собствеността върху католическите имоти, които след Втората световна война бяха прехвърлени в разпореждане на румънската православна църква. Сред тях бяха и няколко древни католически манастира. С падането на комунизма се възстанови религиозната свобода, но преговорите за връщането на имотите се проточиха и оставаха трудни. След падането на Чаушеску Йоан Павел II започна преговори е правителството и дори отиде на официално посещение в Румъния. Но напредъкът бе бавен. Самият Мичънър беше участвал в част от последните преговори. Напоследък се забелязваше известно раздвижване от страна на центристкото правителство. В страната живееха около два милиона католици и над двайсет и два милиона православни, чийто глас беше започнал да се чува. Климент даде да се разбере, че и той възнамерява да посети страната, но проблемът с имотите беше основна пречка за евентуалната папска визита.
Затънал в сложните политически комбинации от онова време, Мичънър почти бе забравил, че е духовно лице. Беше по-скоро министър, дипломат и личен довереник на папата. Но всичко това щеше да свърши с последния му дъх. Може би тогава ще трябва да се върна към проповедничеството, каза си с въздишка той. На практика никога не бе имал свое паство. Малко мисионерска работа нямаше да му навреди. Кардинал Нгови му беше разказвал много за Кения. От тези разкази стигна до извода, че Африка би могла да се окаже отлично убежище за един бивш папски секретар, особено ако Климент почине, преди да го направи кардинал.
Прогони мислите за личното си бъдеще и закрачи към терминала с чувството, че полетът го е ободрил. Неподвижният въздух беше доста студен — пилотът ги беше предупредил, че температурата в Букурещ е малко над нулата. Небето беше покрито с ниски облаци, които не пропускаха нито един слънчев лъч.
Влезе в сградата и се насочи към гишето за паспортен контрол. Беше почти без багаж, ако не се брои един лек сак, който се поклащаше на рамото му. Облеклото му се състоеше от джинси, пуловер и разкопчано сако — в точно съответствие с молбата на Климент да бъде дискретен.
Ватиканският паспорт му осигури свободно влизане в страната без обичайната платена виза. Мичънър се отправи към гишето на „Юродолар“, което беше точно срещу митническия контрол. Нае една очукана фиеста, като преди това не забрави да разпита служителя как може да стигне до Златна. Владееше езика достатъчно, за да схване какво му обяснява младежът с рижа коса.