Над две хиляди бебета бяха напуснали Ирландия по този начин. Едно от тях — слабичко момченце със светлокестенява коса и яркозелени очи, бе отпътувало в посока Савана, Джорджия. Таткото осиновител беше адвокат, а майката се отдаде с цялата си душа на новия си син. Детето растеше в квартал на заможни хора от горния слой на средната класа. Завърши училище с отличен успех, а след това — за огромно удовлетворение и гордост на вторите си родители — получи виеше геологическо и юридическо образование. После замина за Европа, където имаше щастието да попадне на един самотен епископ, който го заобича като свой син. Днес някогашното осиновено момченце беше верен служител на този епископ, който междувременно се беше издигнал до върховен глава на същата онази църква, която бе проявила невероятна жестокост към него в Ирландия.
Мичънър обичаше вторите си родители дълбоко и искрено. Те бяха изпълнили обещанието си към църквата, съобщавайки му, че истинските му родители са загинали. Едва на смъртния си одър втората му майка каза истината. Това беше изповедта на една свята жена пред сина свещеник, направена с надеждата, че ще бъде опростена както от него, така и от Всевишния.
„Години наред я виждах в съзнанието си, Колин. Представях си какво е изпитвала, когато те взехме. Опитаха се да ме убедят, че това е за добро. Аз самата се опитах да убедя себе си в същото. Но тя продължава да е пред очите ми“.
Той не знаеше какво да каже.
„Мечтаехме за детенце, Колин. Епископът каза, че без нас животът ти ще бъде много труден. Че никой няма да се грижи за теб. Но аз и до днес я виждам пред себе си. Искам да й кажа, че съжалявам. Да я уверя, че съм те отгледала добре, че съм те обичала както тя би те обичала. Дано да ни прости“.
Нямаше какво да се прощава. Вината беше на обществото, на църквата. А не на дъщерята на един обикновен фермер от Джорджия, която не бе имала щастието да си роди свое дете. Тя не беше извършила нищо лошо и той горещо молеше бога да й дари покой. Рядко мислеше за тези неща, но сиропиталището, което току-що напусна, върна спомените му с нова сила. В ноздрите му още се усещаше вонята и ръката му неволно посегна към страничното стъкло.
Онези деца никога нямаше да пътуват до Америка, никога нямаше да изпитат обичта на хората, които искат да бъдат техни родители. За тях светът се ограничаваше от сивата ограда около голямата и мрачна къща с решетки, в която никога не бе достатъчно светло и топло. И те щяха да умрат там, самотни и забравени, получавайки обич само от няколко монахини и един възрастен свещеник.
16
Намери един скромен хотел, разположен встрани от Площада на революцията и оживените улици около университета. Стаите бяха тесни, но чисти, обзаведени с мебели в стил „Ар Деко“, които изглеждаха малко не на място. В неговата имаше мивка, която изненадващо предлагаше топла вода в изобилие. Но душовете и тоалетните бяха общи за етажа и се намираха в дъното на коридора.
Настанил се до единствения прозорец, той довършваше сладкиша и диетичната кока-кола, които трябваше да залъжат глада му до времето за вечеря. Далечният звън на градски часовник отмери пет удара.
Писмото на Климент лежеше върху леглото. Отец Тибор вече го беше прочел, което означаваше, че той трябва да го унищожи, без да се запознае със съдържанието му. Папата му вярваше безрезервно и той нито веднъж не злоупотреби с неговото доверие, въпреки че дълбоко в себе си възприемаше връзката си с Катерина като предателство. Защото беше нарушил клетвата си, защото бе изневерил на своята църква и беше обидил своя Бог. А за такива прегрешения — прошка няма. Макар че Климент твърдеше друго.
Нима мислиш, не си единственият духовник, който се е поддал на изкушението?
Не е така.
Прошката е един от пилоните на нашата вяра, Колин. След като си прегрешил, трябва да са покаеш. Но това не означава да съсипеш живота си. Всъщност дали наистина си прегрешил?
Още помнеше любопитния поглед, с който беше удостоил архиепископа на Кьолн. Какво говореше този човек?
Чувстваш ли го като грях, Колин? Сърцето ти казва ли, че си постъпил зле?
И тогава, и днес отговорът на тези въпроси беше отрицателен. Той беше обичал Катерина — факт, който не можеше да забрави. Тя се появи в живота му малко след смъртта на майка му — по време, в което душата му беше разтърсена от силни терзания, свързани с миналото. Придружи го при пътуването му до Ирландия, а след посещението в изоставения „център“ двамата отидоха на скалите, надвиснали над бурното море. Там тя хвана ръката му и го увери, че вторите му родители са го обичали дълбоко и искрено, а той е имал голям късмет да попадне на такива хора. И беше права. Но мислите за неговата истинска майка продължаваха да смущават душата му. Как е било възможно обществото да оказва такъв страшен натиск върху беззащитните млади жени, принуждавайки ги да изоставят децата си, за да бъдат приети обратно в него? Защо е било нужно всичко това?