Допи течността в бутилката и отново погледна към плика. Неговият най-добър и най-близък приятел беше в беда. Човекът, който цял живот го беше подкрепял. Трябваше да направи нещо, още сега! Подчинявайки се на внезапен импулс, Мичънър отвори плика и измъкна бледосиния лист хартия. Писмото беше на немски, написано от ръката на папата.
Отче Тибор,
Известна ми е задачата, която сте изпълнили по нареждане на преподобния свети отец Йоан XXIII. Бях дълбоко разтревожен от първото Ви писмо до мен. „Защо лъже Църквата?“ — питате в него Вие. Честно казано, нямах представа какво имате предвид. След второто Ви писмо си дадох сметка за дилемата, пред която сте изправен. Разгледах преписа на третата тайна, който ми изпратихте в първото си писмо, многократно изчетох превода Ви. Защо сте запазили това доказателство за себе си? Мълчите дори и след като Йоан Павел дава гласност на третата тайна. Защо не проговорихте, след като е истина това, което ми изпратихте? Някои ще кажат, че Вие сте измамник, на когото не бива да се вярва, но аз знам, че не е така. Защо? Не мога да обясня. Просто зная, че Ви вярвам. Изпращам при Вас личния си секретар — човек, на когото можете да имате пълно доверие. Кажете му каквото намерите за добре. Отец Мичънър ще предаде думите Ви на мен и на никой друг. Ако нямате отговор, също му го кажете. Мога да разбера защо сте отвратен от своята църква. Понякога и мен ме обземат подобни чувства. Но Вие знаете, че трябва да се съобразявам с много неща. Ще Ви помоля да върнете тази бележка на отец Мичънър заедно с плика. Предварително Ви благодаря за услугата, каквато и да е тя. Бог да Ви благослови, отче.
Климент
P. P. Servus Servorum Dei
Това беше официалният подпис на папата: пастор на пасторите, слуга на божиите слуги. Така Климент подписваше всички официални документи.
След тази злоупотреба с доверието на папата Мичънър се почувства зле. Но тук ставаше нещо. Отец Тибор явно беше впечатлил светия отец. И това му бе дало достатъчно основание да изпрати личния си секретар за оценка на ситуацията. „Защо сте запазили това доказателство за себе си?“
Какво доказателство?
„Разгледах преписа на третата тайна, който ми изпратихте в първото си писмо, многократно изчетох превода Ви“.
Дали тези неща са скрити в архива? В дървеното сандъче, към което Климент продължава да проявява жив интерес?
Сложи писмото обратно в плика, след което се насочи към тоалетната в дъното на коридора. Там го накъса на ситни парченца и пусна водата.
Катерина се вслуша в стъпките на Колин Мичънър, които ясно отекваха над главата й. После постепенно заглъхнаха в дъното на коридора.
Беше го проследила от Златна до Букурещ, защото бе решила, че е по-важно да установи къде ще отседне, отколкото да се интересува от това, което се беше случило между него и отец Тибор. Не беше изненадана от факта, че колата му подмина центъра и се насочи към един от по-скромните хотели в периферията. Нито пък от нежеланието му да отиде в резиденцията на папския нунций, която се намираше в близост до центъра. Валендреа я беше предупредил, че посещението му ще бъде неофициално.
Със съжаление установи, че кварталите на Букурещ продължават да излъчват онази оруелианска безнадеждност, родила се след грандоманската идея на Чаушеску да разруши културните паметници на града и да ги замени с жилищни блокове — еднакво огромни и еднакво грозни. Подобно на повечето диктатори, и той беше свързвал величието на управлението си с грандиозните мащаби, независимо от факта, че сградите бяха непрактични, скъпи и нежелани. Държавата беше вменила в дълг на поданиците си да демонстрират одобрение за всичките й начинания. Неблагодарните отиваха в затвора, а късметлиите ги разстрелваха.
Тя напусна Румъния шест месеца след екзекуцията на Чаушеску. Остана толкова дълго с намерението да участва в първите свободни избори в историята на страната. Но те бяха спечелени от бившите комунисти и тя си даде сметка, че промените ще бъдат бавни и болезнени. Сега виждаше, че е била права. Над Румъния все още витаеше една особена тъга. Почувства я още в Златна, а също и тук — по улиците на Букурещ. Приличаше на онази тъга, която идва след погребението на близък човек. И която тя отлично разбираше. Какво беше станало със собствения й живот? През последните дванайсет години не беше направила нищо значително. Баща й я призова да остане и да работи за новата, уж свободна румънска преса, но тя вече беше уморена от суматохата. Вълнението, съпровождащо бунта, влезе в ярък контраст с равнодушното затишие, което го последва. Задоволявайки се да бърка варта и пясъка, тя беше оставила на другите да изливат бетонните основи на новото общество. Замина и започна да се лута из Европа. Намери и загуби Колин Мичънър, след което дойде ред на Америка и Том Кийли.