— Откажи се, Морис — тежко въздъхна той. — Не е ли по-разумно да се присъединиш към печелившия отбор? Мога да ти гарантирам, че няма да напуснеш като папа предстоящия конклав.
— Аз съм загрижен единствено за това ти да не станеш папа.
— Знам, че зад теб е твърдият блок на африканските духовници — кимна Валендреа. — Но те имат само осем гласа и не могат да ме спрат.
— Вярно, но тези осем гласа ще бъдат от решаващо значение при оспорван вот.
Нгови за пръв път спомена за конклава. Послание ли беше това?
Причината за посещението най-сетне му се изясни. Папата се нуждаеше от информация.
— Къде е отец Мичънър?
— В отпуск, доколкото съм осведомен.
— И Паоло е в отпуск — иронично се усмихна Валендреа. — Може би го карат заедно.
— Надявам се, че Колин има по-добър вкус по отношение на приятелите си.
— Същото важи и за Паоло.
Защо папата се интересува от Амбрози? — запита се Валендреа. Какво значение има той? Може би подценяваше немеца.
— Знаеш ли, Морис — отново въздъхна той. — Преди малко не бях искрен. Всъщност от теб ще излезе отличен държавен секретар. Ако получа подкрепата ти по време на конклава, смятай, че имаш поста.
Нгови седеше спокойно, със скръстени ръце.
— На колцина още подхвърли това захарче? — попита той.
— Само на онези, които имат влияние.
Гостът се изправи.
— Напомням ти, че апостолическият правилник забранява предизборните кампании. И двамата сме обвързани с него.
След тези думи африканският кардинал се обърна и тръгна към вратата.
Валендреа не стана да го изпрати.
— На твое място не бих се придържал толкова стриктно към протокола, Морис — подхвърли след него той. — Скоро ще се съберем в Сикстинската капела, където шансовете ти ще претърпят драстична промяна. Но това зависи единствено от теб.
18
Букурещ
17:50 ч.
Мичънър се стресна от почукването на вратата. Никой не знаеше, че е в Румъния, с изключение на Климент и отец Тибор.
Стана и отиде да отвори. На прага стоеше Катерина Леу.
— Как ме откри, за бога? — смаяно попита той.
— Ти сам каза, че тайните във Ватикана са единствено онези, за които човек не е чувал — усмихна се тя.
Този отговор не му хареса. Климент за нищо на света не би допуснал мисията му да стане обект на журналистическо внимание. Кой ли й беше подшушнал, че Мичънър напуска Рим?
— Почувствах се зле след срещата ни на площада — каза тя. — Не биваше да ти казвам онези неща.
— Значи си дошла в Румъния, за да ми се извиниш, така ли? — иронично подхвърли той.
— Трябва да поговорим, Колин.
— Времето не е подходящо.
— Казаха ми, че си в отпуск, и аз реших, че това е най-подходящото време.
Той я покани да влезе и затвори вратата след нея. Помисли си, че от последната им среща насаме беше изминала цяла вечност. После в главата му се появи друга, по-тревожна мисъл. След като тя знае посоката, а вероятно и целта на пътуването му, какво ли знае Валендреа? Трябва веднага да се обади на Климент и да му съобщи за този пробив в сигурността. Едновременно с тази мисъл в главата му изплуваха думите на папата, казани в Торино: „Той знае всичко, което правим или говорим“. Явно имаше предвид Валендреа. Което означаваше, че папата вече знае какво става.
— Нямаме причина да се държим враждебно един към друг — продължи Катерина. — Обмислила съм напълно онова, което се случи преди години. И съм готова да призная, че то до голяма степен се дължи на моето отношение.
— Това е ясно за всички.
Тя не обърна внимание на иронията в гласа му и продължи:
— Ти ми липсваше. Това беше причината да дойда в Рим. Исках да те видя.
— А какво ще кажеш за Том Кийли?
— Имах връзка с него — кимна тя, поколеба се за момент, после добави: — Но тя не може да се сравнява с онова, което имах с теб. — Пристъпи крачка напред и продължи: — Не се срамувам от времето, което прекарах с него. Положението му е силно примамливо за всеки журналист, в него се крият много възможности. — Очите й се заковаха в неговите по начин, по който само тя умееше. — Но трябва да разбера защо и ти участваш в трибунала. Според Том папските секретари рядко поемат подобни ангажименти.