Влезе в залата. Премина бързо покрай високите мраморни полици и се насочи към вратата от ковано желязо, която пазеше достъпа до тъй важното хранилище. Климент стоеше под светлината на лампата, с гръб към него. Беше облечен в бяла ленена дреха.
Вратичките на стария сейф зееха широко отворени. Валендреа не направи опит да замаскира появата си. Беше настъпил часът на конфронтацията.
— Влез, Алберто — каза, без да се обръща, германецът.
— Откъде знаеш, че съм аз?
— Че кой друг може да бъде? — попита папата и се обърна да го погледне.
Кардиналът пристъпи към светлината. Не беше влизал тук от далечната 1978 г. Тогава мрачното, подобно на пещера помещение се осветяваше от няколко електрически свещи, но днес на тяхно място имаше множество луминесцентни тръби, които обливаха всичко със студеното сияние. Познатото дървено сандъче стърчеше с отворен капак от познатото чекмедже. По стените му личаха остатъци от восък.
— Научих, че си идвал тук в компанията на Павел — подхвърли папата и махна с ръка към сандъчето. — Присъствал си на отварянето му. Той беше ли шокиран, Алберто? Намръщи ли се старият глупак, след като прочете словата на Мадоната?
Валендреа нямаше намерение да му доставя удоволствие, като му каже истината.
— Павел беше папа, какъвто ти никога няма да бъдеш — отговори той.
— Беше упорит като магаре и не отстъпваше лесно — поклати глава Климент. — Получи уникален шанс да направи нещо значимо, но отстъпи пред силата на собствената си надменност и арогантност. — Ръката му вдигна един сгънат лист хартия, който лежеше редом със сандъчето. — Прочел е това, но е поставил себе си пред Бог.
— Той умря само три месеца по-късно. Какво би могъл да направи?
— Всичко, което е поискала от него Мадоната.
— Какво по-точно, Якоб? Какво е толкова важно? Третата тайна на Фатима призовава за вяра и покаяние, нищо повече. Какво би могъл да направи Павел?
— Лъжеш много добре — отсече Климент, без да променя позата си.
Валендреа с мъка обузда сляпата ярост, която се надигна в душата му.
— Ти луд ли си? — просъска той.
— Знам за повторното ти посещение тук! — направи крачка към него папата.
Кардиналът не отговори.
— Сътрудниците в архивите акуратно отбелязват всяко посещение в тази зала, правят го от векове. На 19 май 1978 година ти си бил тук заедно с Павел. Един час по-късно си се върнал, но сам.
— Изпълнявах поръчение на светия отец. Той ми нареди да се върна.
— Положително, особено като се има предвид съдържанието на това сандъче.
— Беше ми заповядано отново да го запечатам с восък, също и чекмеджето.
— Но преди да изпълниш заповедта, си прочел съдържанието му. И кой би могъл да те обвини? Млад духовник, част от папския антураж. А твоят кумир — папата, току-що се е разстроил дълбоко от словата на Дева Мария.
— Не можеш да знаеш дали се е случило подобно нещо.
— Ако не се е разстроил, значи е бил по-голям глупак, отколкото го смятах. — В очите на Климент се появи стоманен блясък. — А ти не само си прочел написаното, а и си прибрал част от него. Някога това сандъче е съдържало четири листа хартия. Два от тях представляват описанието на третата тайна, направено през 1944 година от сестра Лусия. А другите два са превод на това описание, дело на отец Тибор през 1960-та. Запечатаното от теб сандъче не е отваряно до 1981 година, когато Йоан Павел II за пръв път се запознава с третата тайна на Фатима. Това става в присъствието на няколко кардинали, които потвърждават, че печатът на Павел е бил непокътнат. Всички присъстващи на събитието са категорични, че след отварянето на сандъчето в него е имало само два листа — единият написан от сестра Лусия, а другият — съответният превод на отец Тибор. Деветнайсет години по-късно, през 2000 година, когато Йоан Павел най-после прави третата тайна публично достояние, в сандъчето пак се съхраняват само два листа. Как ще обясниш това, Алберто? Къде са другите два листа, които са били вътре през 1978 година?
— Нищо не знаеш…