— Знам, за нещастие и на двама ни. А ти си пропуснал нещо, което има съществено значение. Преводачът на Йоан XXIII — един свещеник на име отец Тибор, преписва двете страници на третата тайна в бележника си, след което прави и две страници превод. Той предава оригиналите на папата, но по-късно забелязва, че в бележника му са останали следи от написаното. Почерня ги с молив и така се сдобива с две копия: едното съдържа оригиналните записки на сестра Лусия, а другото — собствения му превод. — Климент вдигна листа, който държеше в ръка. — Ето едното тук, наскоро го получих от Тибор.
Валендреа запази леденото си изражение.
— Мога ли да го видя?
— Моля — усмихна се папата.
Кардиналът пое листа и сърцето му се сви. Веднага позна закръгления женски почерк и старателно изписаните десетина реда на португалски, чийто смисъл не разбираше.
— Португалският е роден език на сестра Лусия — подхвърли папата. — Аз си направих труда да сравня стила, формата и почерка от факсимилето на отец Тибор с тези от първата част на оригинала, която си бил любезен да оставиш в сандъчето. Те са абсолютно идентични.
— Има ли и превод? — попита Валендреа, прикривайки чувствата си.
— Има и преподобният отец беше така добър да ми го изпрати. — Ръката му махна по посока на сандъчето. — Той е там, където му е мястото.
— През 2000 година бяха публикувани снимки на оригиналния текст на сестра Лусия. Този отец Тибор може би ги е прекопирал. — Валендреа поклати листа в ръката си. — И това да е обикновена фалшификация.
— Защо ли бях сигурен, че ще го кажеш? — усмихна се Климент. — Може, но не е. И двамата прекрасно го знаем.
— Затова ли постоянно идваше тук? — попита кардиналът.
— А ти как би постъпил на мое място?
— Щях да игнорирам тези писания.
— Не мога да го направя — поклати глава Климент. — Заедно с копията си отец Тибор ми изпрати и един прост въпрос: Защо лъже църквата? Ти знаеш отговора, нали? Никой не е лъгал. Защото, когато Йоан Павел II огласява третата тайна, никой не е подозирал, че посланието е непълно. С изключение на теб и отец Тибор.
Валендреа направи крачка назад, бръкна в джоба си и извади запалката, която механично бе прибрал, преди да тръгне надолу. Щракна я под листа в ръката си и го пусна да изгори на пода.
Климент не направи опит да го спре. Кардиналът вдигна крак и стъпка черната пепел. Сякаш се бореше с дявола. После закова заплашителен поглед върху лицето на Климент.
— Дай ми превода на проклетия свещеник! — просъска той.
— Не, Алберте. Той ще си остане в сандъчето.
Първата му мисъл беше да избута стареца и да изпълни това, което трябваше. Но в същата секунда на вратата се изправи нощния префект.
— Затвори сейфа! — заповяда му Климент и префектът побърза да се подчини.
Папата хвана ръката на Валендреа и го изведе от помещението. Той понечи да се отскубне, но присъствието на дежурния служител го спря. Изчака, докато се отдалечат на достатъчно разстояние, и едва тогава освободи ръката си.
— Исках да знаеш какво те чака — промълви папата.
Но нещо не беше наред.
— Защо не направи опит да ме спреш, когато запалих онзи лист? — попита кардиналът.
— Перфектна работа, Алберто — усмихна се папата. — Прибираш незабелязано двата листа и край. Нали така? Дните на Павел са преброени и не след дълго той заема мястото си в криптата. Сестра Лусия има забрана да говори по тази тема с когото и да било, а скоро и тя умира. Никой не знае какво е било съдържанието на сандъчето, с изключение на някакъв неизвестен български преводач. Но годината е 1978-а, изтекло е много време. И през ум не ти минава да се безпокоиш за него. Сигурен си, че само ти знаеш за съществуването на другите две страници. Дори и някой да забележи липсата им, ти винаги можеш да се оправдаеш с факта, че от архивите редовно изчезват документи. Ако преводачът случайно се появи, той не може да докаже нищо без страниците. Твърденията му ще бъдат възприети като празни приказки.
Валендреа нямаше намерение да отговоря. Вместо това отново попита:
— Защо не ме спря, когато изгорих онзи лист?
Папата се поколеба за момент, после поклати глава.
— Ще разбереш, Алберто, ще разбереш.
После се отмести встрани, позволявайки на префекта да заключи решетъчната врата.
22