Но странно защо той беше гол. Никакви дрехи, никаква корона. Чисто гол. Изпитваше остро чувство на срам от тази голота, но множеството не я забелязваше. Въпреки това махаше на хората, а те му отвръщаха с бурни аплодисменти. Защо никой не виждаше голотата му? Изпитваше силно желание да се прикрие с нещо, но не смееше да помръдне върху позлатения трон. Ако се изправи, хората вероятно ще забележат голотата му. Дали ще започнат да му се присмиват? Дали ще го засилят с подигравки? После сред многохилядната тълпа изплува едно лице.
Лицето на Якоб Фолкнер.
Немецът беше облечен в разкошни папски одежди — палиум, митра и мантия. Одеждите, които би трябвало да носи Валендреа. А думите му бяха по-силни от псалмите, музиката и глъчта на площада.
Радвам се, че си ти, Алберто.
Какво имаш предвид?
Ще видиш, Алберто.
Събуди се, облян в лепкава пот. След известно време отново се унесе, а кошмарът се завърна. Принуди се да стане и да се подложи на горещите струи на душа. По време на бръсненето се поряза два пъти, а след това се подхлъзна и без малко не се строполи на мокрите плочки в банята. Вълнението му беше чуждо, не беше свикнал да се страхува.
Искам да знаеш какво те чака, Алберто.
Снощи проклетият немец беше страшно доволен от себе си.
А сега той прекрасно разбираше защо.
Защото Якоб Фолкнер знаеше какво точно се беше случило през 1978 г.
Валендреа отново влезе в хранилището. Изпълнявайки изричната заповед на папата, началникът на архива отвори сейфа и се оттегли.
Валендреа издърпа бронзовото чекмедже и извади дървеното сандъче. Носеше със себе си восък, запалка и личния печат на Павел VI. С него щеше да запечата сандъчето, за да осигури, също като Йоан XXIII, неприкосновеността на тайната, заключена в него.
Свали капака и се увери, че двата плика са вътре. Все още помнеше шокираното изражение на Павел, след като бе прочел първия. А папата не беше от хората, които лесно издават чувствата си. Но в това изражение, макар и за миг, се долови още нещо.
Страх.
Заби поглед във вътрешността на дървеното сандъче. Третата тайна на Фатима беше там, разделена в два плика. Даваше си сметка, че се готви да извърши нещо нередно, но знаеше, че никой няма да научи. Протегна ръка и взе горния — същия, който бе предизвикал необичайната реакция на папата.
Извади двата листа, остави настрана португалския текст и прегледа превода.
В рамките на една секунда разбра какво трябва да направи. Дали Павел не го върна тук именно за това? Той знаеше, че Валендреа ще прочете текста, а после ще извърши нещо, което е недопустимо за един папа.
Преводът потъна под дрехата му, последван от оригиналния текст на сестра Лусия. Спокойно отвори втория плик и прочете съдържанието му.
Нищо от решаващо значение.
Той сгъна двата листа и ги върна в сандъчето, след което старателно го запечата.
Валендреа заключи външната врата на апартамента и се насочи към спалнята си. Отвори един шкаф и извади малка бронзова кутия. Тя беше подарък от баща му за седемнайсетия му рожден ден. И до ден-днешен вътре се съхраняваха най-ценните му неща — снимки на родителите, нотариални актове, акции, първият му требник и броеницата, която му подари Йоан Павел II.
Той издърпа малкото ключе, окачено на шията му. Отвори кутията и пръстите му нетърпеливо разровиха документите. На дъното се показаха двата сгънати листа, които беше измъкнал от архива през 1978 г. Съдържанието на единия беше на португалски, а на другия — на италиански. Това беше непубликуваната половина на третата тайна от Фатима.
Извади листовете. Нямаше сила отново да прочете съдържанието им. Един път му стигаше. Влезе в банята, накъса ги на дребни парченца и ги пусна в тоалетната. Миг колебание, после натисна сифона. Край. Нямаше ги. Най-сетне.
Сега оставаше да унищожи последното факсимиле на Тибор. Но това можеше да стане само след смъртта на Климент. Освен това искаше да изслуша и отец Амбрози. Преди около час се беше опитал да се свърже с него по сателитния телефон, но без успех. Обзет от нетърпение, той вдигна слушалката на телефона в банята и отново набра номера. Амбрози отговори веднага.