— Какво стана?
— Снощи си поговорих с нашето ангелче. Не научих кой знае какво, но днес очаквам повече.
— Забрави! — разпореди се Валендреа. — Плановете се промениха. Сега искам нещо друго.
Трябваше да подбира думите си, защото разговорите по сателитен телефон лесно стават чуждо достояние.
— Слушай ме внимателно.
24
Букурещ
6:45 ч.
Мичънър се облече и хвърли мръсното бельо в сака си. Искаше му се да скочи в колата и да отиде при децата в Златна. Зимата наближаваше, а отец Тибор му беше разказал за трудностите, с които трябва да се преборят, за да поддържат топлината на бойлерите. Миналата зима тръбите замръзнали и персоналът бил принуден да събира дърва в гората за примитивните печки, които използвали. Тибор се надяваше, че тази зима това няма да се повтори, защото още през лятото отоплителната инсталация била ремонтирана от неколцина доброволци.
Най-голямото му желание било през следващите три месеца да не загубят нито едно дете. Миналата година умрели три, които били погребани в съседното гробище. На какво служи толкова много страдание? — запита се Мичънър. Самият той беше извадил късмет, но основната задача на ирландските „центрове за раждане“ бе ясна от момента на тяхното създаване — да се търсят приемни родители за изоставените деца. Макар и на високата цена родните им майки да не ги видят повече. Много пъти се беше опитвал да си представи лицето на ватиканския бюрократ, който е одобрил тази жестокост, без да го е грижа за болката на хората. Римокатолическата църква наистина е една жестока политическа машина, която мачка инакомислещите в продължение на две хилядолетия, без да се смущава от протестантската революция, вътрешните си противоречия и плячкосването, на което я бе подложил Наполеон. Но защо същата тази църква се страхува от това, което може да каже едно обикновено селско момиче от Фатима? Какво значение може да има то?
Очевидно имаше. И то голямо.
Преметна през рамо сака си, спусна се един етаж по-долу и се насочи към стаята на Катерина. Бяха се разбрали да закусят заедно, преди той да потегли за летището. Но на вратата беше залепено листче.
Колин, реших, че ще е по-добре да не се виждаме, за да запазим онова, което изпитахме снощи: двама стари приятели, които се наслаждават на срещата си. Желая ти всичко най-хубаво в Рим, защото го заслужаваш.
Усети, че изпитва облекчение, вероятно защото не знаеше какво да й каже. В Рим нямаше начин да продължат приятелството си. Дори и най-лекото отклонение щеше да му струва кариерата. Но беше доволен, че се разделиха нормално. Може би най-сетне бяха сключили примирие. Надяваше се да е така.
Скъса листчето и отиде да пусне парченцата в тоалетната, която и тук се помещаваше в дъното на коридора. Това му се стори странна и напълно излишна подробност, но бележката й трябваше да изчезне. Нищо не биваше да го свързва с нея, абсолютно нищо. Защо? Отговорът бе: заради протокола и имиджа. Но не му беше ясно друго: защо започна да ненавижда и двете причини.
Мичънър отвори апартамента си на четвъртия етаж на апостолическия дворец. По традиция личният секретар заемаше помещенията, които се намираха непосредствено до покоите на папата. Преди три години, когато се нанесе тук, той изпита глупавата надежда, че ще получи помощ от духовете на предишните обитатели. Но бързо разбра, че тези духове ги няма и никога не ги е имало. И следователно трябва да разчита единствено на себе си.
От летището се прибра с такси, предпочитайки го пред служебната кола. По този начин изпълни докрай изискването на Климент за пълна анонимност на краткото си пътуване. Влезе във Ватикана през площад „Свети Петър“, облечен като хилядите туристи наоколо.
Съботата не беше работен ден за курията. Повечето офиси бяха затворени, с изключение на няколко канцеларии в държавния секретариат. Отби се в собствената си служба, откъдето го уведомиха, че папата е заминал за Кастел Гандолфо и ще се върне чак в понеделник. Имението се намираше на трийсетина километра от Рим и вече четиристотин години се използваше за лятна резиденция на папите. Последните от тях, в крак с модерните времена, предпочитаха спокойната му атмосфера като убежище от горещото римско лято, ползвайки услугите на служебни хеликоптери.