Направи опит да се съсредоточи, но се оказа невъзможно. Може би срещата с Катерина беше причина за пробуждането на тези съмнения. Или безсмислената смърт на един възрастен човек в Румъния го беше накарала да се замисли какво ще прави четирийсет и седем годишен мъж като него, след като престане да се държи за мантията на германски епископ, който сега обитаваше апостолическия дворец.
Той се нуждаеше от нещо повече. От нещо продуктивно, което да помага не само на него, но и на другите. Вниманието му беше привлечено от някакво движение около вратата. Вдигна глава навреме, за да види как Климент сяда на една от най-задните скамейки на параклиса.
— Моля те да свършваш, защото и аз изпитвам необходимост — промърмори папата и сключи ръце пред себе си.
Мичънър се зае с подготовката на причастието. Беше взел със себе си само един къс безквасен хляб, който разчупи на две и пристъпи към светия отец.
Старият човек прекъсна молитвата си и вдигна глава. Очите му бяха зачервени от плач, а на лицето му се беше изписала дълбока тъга. Очевидно смъртта на отец Тибор го беше разтърсила дълбоко. Мичънър протегна хостията и папата отвори уста.
— Христовото тяло — прошепна Мичънър и положи хляба върху езика му.
Климент се прекръсти и поднови молитвата си. Мичънър се оттегли към олтара, решил да приключи с подготовката на опелото.
Но това се оказа трудна задача.
Риданията на Климент отекваха в параклиса и късаха сърцето му.
28
Рим
20:30 ч.
Катерина се ненавиждаше поради факта че е принудена да се върне при Том Кийли. Бе пристигнала в Рим още вчера, а кардинал Валендреа не я беше потърсил. Беше благодарна за забраната му да търси връзка с него просто защото нямаше да му каже нещо повече от това, което знаеше Амбрози.
Прочете във вестника за пребиването на папата в Кастел Гандолфо и предположи, че Мичънър е с него. Вчера Кийли я беше подложил на истинска гавра, изпитвайки перверзното удоволствие да подхвърля мръсни предположения за срещата с някогашния й любим. Тя умишлено не му спомена за разговора с отец Тибор, защото Колин беше прав — на този човек не можеше да се вярва. Разказа му само общи неща, опитвайки се да научи нещо повече за мисията на Мичънър.
В момента седяха в едно от уютните ресторантчета в историческия център на древния град. Кийли беше със светъл костюм и вратовръзка. Вероятно вече бе свикнал да носи цивилно облекло.
— Не мога да си обясня тази психоза — подхвърли тя. — Католиците превръщат появите на Мадоната в цяла институция. Толкова ли е важна третата тайна на Фатима?
— Запленяваща е дори за църквата — отвърна Кийли, докато пълнеше чашите със скъпо вино. — Става въпрос за послание, което вероятно идва директно от небето и което поредица от папи крият. Едва през 2000 година Йоан Павел II посмя да го сподели със света.
Тя мълчаливо разбърка супата си в очакване на продължението.
— През трийсетте години на миналия век църквата най-сетне се съгласи да се говори за появите на Дева Мария във Фатима. Тоест католиците могат да повярват в тях, ако желаят. — На лицето му се появи усмивка. — Но това е проява на класическо лицемерие. Рим говори едно, а върши друго. Нямат нищо против масовите поклонения във Фатима и даренията за милиони, но не казват дали явлението е било действително. Освен това упорито отказват да споделят с вярващите думите на Девата.
— Но защо ще ги крият?
Кийли отпи глътка бургундско и опипа столчето на чашата си.
— Има ли случай Ватикана да е проявил здрав разум? — отвърна с въпрос той. — Тези типове си въобразят, че все още живеем в петнайсети век, когато казаното от тях се е приемало безусловно. А ако случайно някой го подлагал на съмнение, те просто го отлъчвали. Но днес времената са други и този боклук отдавна е престанал да смърди. — Вдигна ръка да привлече вниманието на келнера и помоли за още малко хляб, след което продължи: — Не забравяй, че папите са непогрешими, когато се дискутират въпроси на вярата и морала. Това малко бижу е дело на Първия ватикански събор от 1870 година. Представи си за момент — един много приятен момент, че словата на Мадоната са влезли в противоречие с догмата. Забавно, нали? — Кийли действително изглеждаше доволен от тази мисъл. — Може би трябва да напишем книга на тази тема? Всичко за третата тайна на Фатима. Ще разкрием лицемерието на църквата, ще подложим на анализ действията на папите и някои кардинали. Може би и на Валендреа.