Папи са умирали по най-различни начини: пребивани с камшици, удушавани, тровени, убивани…
Но никой не беше посягал на живота си.
Трета част
30
9:00 ч.
Мичънър наблюдаваше приземяването на хеликоптера от прозореца на спалнята. Отказвайки да се отдели дори за миг от тленните останки на Климент, той използва деривата в спалнята, за да позвъни на кардинал Нгови.
Африканецът беше camerlengo на светата римокатолическа църква — първият кардинал, който трябваше да бъде информиран за смъртта на папата. Според каноническите закони тон автоматично поемаше управлението на църквата по време на тъй наречения sede vacante, периода, в който католическият престол е празен. Под негово разпореждане попадаше специално излъчената от светата колегия от кардинали комисия, която щеше да ръководи църквата по време на двете седмици траурна подготовка за погребението и организацията на следващия конклав. В качеството си на кардинал-шамбелан Нгови не поемаше папските функции, но щеше да има пълната власт в ръцете си. Което напълно устройваше Мичънър, защото все някой трябваше да контролира действията на Алберто Валендреа.
Хеликоптерът намали обороти, вратичката на кабината се плъзна встрани. Нгови слезе пръв, следван от Валендреа. И двамата бяха облечени в официални алени мантии. Присъствието на Валендреа беше задължително в качеството му на държавен секретар. След тях се появиха двама епископи и личният лекар на папата, повикан по изричното настояване на Мичънър. По време на телефонния си разговор с Нгови той бе отказал да му съобщи подробности за смъртта. Същото стори и по отношение на персонала на вилата, като заповяда никой да не влиза в папските покои.
Три минути по-късно вратата се отвори и на прага се появиха кардиналите и лекарят. Нгови затвори след себе си и сложи резето. Лекарят пристъпи към леглото и започна прегледа. Мичънър не беше пипал нищо наоколо, включително портативния компютър на папата, който беше включен към телефонната линия. На екрана светеше папският скрийнсейвър, който представляваше два ключа, кръстосани върху тиара.
— Разкажи ми какво се случи — промърмори Нгови, поставяйки върху леглото малка черна торбичка.
Мичънър описа това, което беше заварил, след което махна към нощното шкафче и подхвърли:
— Беше празно.
Едва сега кардиналите обърнаха внимание на малкото кафяво шишенце.
— Нима искаш да кажеш, че върховният глава на римокатолическата църква се е самоубил? — повдигна вежди Валендреа.
— Нищо не искам да кажа — намръщи се Мичънър. — Но шишенцето съвсем наскоро съдържаше трийсет хапчета.
Валендреа се обърна към лекаря.
— Какво е вашето заключение, докторе?
— Мъртъв е от доста време. От пет-шест часа, може би и повече. Няма следи от травма, нищо не говори за сърдечен удар. Няма кръвозагуба, няма рани. На пръв поглед изглежда, че е починал в съня си.
— Възможно ли е хапчетата да са причина за смъртта? — попита Нгови.
— Това може да се установи само след аутопсия.
— Което е изключено — побърза да вметне Валендреа.
— Трябва да знаем причината за смъртта — поклати глава Мичънър.
— Не ни трябва нищо подобно! — повиши тон Валендреа. — Дори е по-добре да не знаем. Унищожете шишенцето! Представяте ли си в какво положение ще изпадне църквата, ако се разбере, че нейният върховен глава е отнел живота си? Дори най-лекото съмнение в тази посока ще предизвика огромни щети.
Мичънър вече беше обмислил тази възможност, но остана твърдо решен да се справи със ситуацията по-добре, отколкото се бяха справили сътрудниците на Йоан Павел I през 1978 г., когато папата почина след само трийсет и три дни управление. Тогава бяха плъзнали най-различни слухове и предположения, имащи целта да скрият факта, че тялото на папата е било открито не от най-близките му духовници, а от обикновена монахиня от обслужващия персонал. Разбира се, това доведе до раждането на най-различни теории за конспирация, включително и за заговор срещу живота на светия отец.
— Съгласен съм — каза на глас той. — Самоубийството в никакъв случай не бива да става обществено достояние. Но ние трябва да знаем каква е истинската причина за смъртта.