— По всичко личи, че папата е починал в съня си — сковано отвърна Нгови. — Но аз не съм медик. Нека оставим личният му лекар да определи причината за смъртта. Всички знаем, че напоследък здравето на светия отец беше сериозно разклатено и в този смисъл смъртта му едва ли е изненада.
Валендреа остана доволен от изявлението на африканския кардинал, но сърцето му беше свито. Нгови очевидно изпитваше удоволствие от ръководната си позиция и бързаше да се възползва от нея. През последните няколко часа бе успял да мобилизира както папския церемониалмайстор, така и онези апостолически служители, които трябваше да поемат управлението на Светия престол. По традиция това са двете институции, които управляват Ватикана по време на междувластието. В допълнение африканецът бе поел в свои ръце и управлението на Кастел Гандолфо, издавайки заповед никой, включително и кардинали, да не бъде допускан в него без изричното му разрешение. Като преди това не бе забравил да заповяда запечатването на папските апартаменти в апостолическия дворец.
Междувременно бе успял да се свърже и с пресслужбата на Ватикана, на която нареди да публикува предварително подготвеното съобщение за смъртта на Климент, определяйки поименно тримата кардинали, на които се разрешават директни контакти с медиите. На останалите бяха забранени всякакви изявления, същото важеше и за дипломатическите представители на Ватикана по света. Те можеха и трябваше да контактуват единствено с държавните глави на съответните страни. Започнаха да пристигат и първите съболезнователни телеграми — от САЩ, Великобритания, Франция и Испания.
Валендреа мълчеше, тъй като всички действия до този момент влизаха в задълженията на кардинал-шамбелана. Но не можеше да допусне кардиналите да черпят увереност от неговата твърдост. Само двама camerlengo бяха стигали до папския престол в по-новата история на Ватикана, затова тази позиция трудно можеше да се тълкува като трамплин към него. За съжаление същото важеше и за позицията на държавния секретар.
— Конклавът вероятно ще се събере навреме — подхвърли кардиналът на Венеция.
— След петнайсет дни, както е по закон — кимна Нгови.
Според апостолическата конституция, приета по времето на Йоан Павел II, конклавът за избор на нов папа можеше да се свика най-рано петнайсет дни след смъртта на предишния. Това време щеше да стигне за подготовката благодарение на завършването на пансиона „Света Марта“ — огромно, подобно на хотел здание, което по принцип се използваше от семинаристите. Така се сложи край на неудобствата, свързани с настаняването на пристигащите кардинали, за които преди се търсеха най-различни и често съвсем неподходящи помещения. Валендреа беше доволен от тази промяна, защото, ако не друго, новата сграда беше удобна. За пръв път я използваха по време на конклава, избрал Климент. Нгови вече се беше разпоредил за подготовката на 113 стаи, в които щяха да бъдат настанени кардиналите под 80-годишна възраст.
— Кога ще бъде издаден смъртният акт, кардинал Нгови? — попита нарочно високо той. Надяваше се, че африканецът ще отгатне скрития смисъл на въпроса му.
— Довечера във Ватикана ще пристигнат литургическият церемониалмайстор, прелатите и секретарят — отвърна Нгови. — Увериха ме, че дотогава ще научим и причината за смъртта.
— Ще се прави ли аутопсия? — попита друг кардинал.
Деликатен въпрос, помисли си Валендреа. Само един папа бе подложен на аутопсия в дългата история на Ватикана, при това по изрично настояване на кардиналите, които са подозирали, че той е бил отровен от Наполеон. Подобен въпрос бе възникнал и след неочакваната кончина на Йоан Павел I, но кардиналите се възпротивиха решително. В същото време смъртта на Климент не беше неочаквана. Бяха го избрали на седемдесет и четири, като повечето от кардиналите не криеха надеждата си, че няма да управлява дълго.
— Аутопсия няма да има — сухо отсече Нгови.
От тона му стана ясно, че дискусиите по този въпрос са изключени. При нормални обстоятелства Валендреа сигурно би възразил срещу това превишаване на правата, но в случая предпочете да замълчи. От устата му излетя лека въздишка на облекчение. Врагът му май беше решил да играе по правилата, а за щастие никой от кардиналите не изрази несъгласие. Неколцина от тях хвърлиха любопитни погледи в негова посока, сякаш чакаха реакция. Но мълчанието му беше сигнал, че държавният секретар е доволен от решението на кардинал-шамбелана.