Все още беше смаян от самоубийството на Климент. Дори за миг не беше допускал, че немецът ще направи нещо, с което да застраши спасението на душата си. В главата му все още се въртяха думите, които папата му каза преди три седмици в апартамента си: Фактически се надявам, че ти ще ме наследиш. Просто за да видиш, че нещата съвсем не са такива, каквито си ги представяш. Може би наистина трябва да си ти този, който да бъде новият папа. И другите, казани в петък вечерта, след като напуснаха архива: Исках да знаеш какво те чака. След което, странно или не, той не му попречи да изгори превода, а само промърмори: Ще видиш.
— Проклет да си, Якоб! — прошепна той.
На вратата се почука. Появи се Амбрози, който бързо пристъпи към писалището с портативен магнетофон в ръка.
— Трябва да чуеш това — възбудено каза той. — Току-що го прехвърлих от магнетофона. Мичънър и Нгови разговаряха само преди четири часа в кабинета на кардинала.
Валендреа мълчаливо изслуша записа, чиято продължителност беше около десетина минути.
— Отначало Румъния, а сега Босна — промърмори той. — Няма ли да престанат тези хора?
— По всичко личи, че Климент е оставил предсмъртно послание в електронната поща.
Амбрози знаеше, че папата се е самоубил. Валендреа му беше разказал за това още в Румъния, прибавяйки и случката в хранилището.
— Трябва да науча съдържанието на този имейл — промърмори той.
— Не виждам как ще стане — сви рамене Амбрози.
— Бихме могли отново да включим приятелката на Мичънър.
— И на мен ми мина през главата. Но дали има смисъл? Конклавът започва утре, а по залез-слънце ти вече ще си папа. Добре де, най-късно на следващия ден.
Това беше възможно, но не биваше да изключват и другия вариант: изборът да се проточи, а резултатът от него да стане непредвидим.
— Тревожи ме мисълта, че нашият африкански приятел разполага със свои канали за информация. Нямах представа, че представлявам приоритет за него.
Тревожеше го и лекотата, с която Нгови беше направил връзката между пътуването му до Румъния и убийството на Тибор. Това би могло да се превърне в сериозен проблем.
— Искам да издириш Катерина Леу — отсече той.
Нарочно не се беше свързал с нея след посещението й в Румъния. Просто не беше необходимо. Благодарение на Климент той научи всичко, което му трябваше. Но решението на Нгови да изпрати личен пратеник в Босна силно го обезпокои. Защото тази мисия имаше пряка връзка с него. Ръцете му обаче бяха вързани, тъй като нямаше как да намеси колегията. Разполагаше с твърде малко отговори на въпросите, които със сигурност щяха да го засилят като лавина. Освен това би дал възможност на Нгови да поиска разследване на собственото му пътуване до Румъния — нещо, което в никакъв случай не биваше да допусне.
Вече беше последният жив човек, който бе запознат с пълния текст на посланието на Мадоната. Трима папи бяха преминали в отвъдното. Междувременно той успя да унищожи част от възстановения текст на Тибор, премахна и самия него и изхвърли в канала оригиналния текст на сестра Лусия. Остана само факсимилето на превода, съхранявано в архива. Текст, който никой никога не биваше да види. Но за да получи достъп до сейфа, той трябваше да стане папа.
Вдигна глава и заби поглед в лицето на Амбрози.
— За съжаление трябва да останеш тук през следващите няколко дни, Паоло. Ще имам нужда от теб. Но ние трябва да знаем какво ще прави Мичънър в Босна и това може да свърши само тя. По тази причина трябва да откриеш Катерина Леу и да ни осигуриш помощта й.
— Откъде знаеш, че е в Рим?
— Къде другаде може да бъде?
36
18:15 ч.
Катерина се оказа на няколко крачки от кореспондентския пункт на Си Ен Ен, разположен на метри от колонадата на площад „Свети Петър“. И веднага видя Том Кийли, изправен под ярката светлина на прожекторите, монтирани на три отделни камери. Площадът беше осеян с подвижни телевизионни станции. Преградите и хилядите столове от погребението на Климент бяха изчезнали, а на тяхно място се бяха появили подвижни сергии със сувенири, групички протестиращи и поклонници, журналисти. Рим беше наводнен от представителите на световните медии, които очакваха началото на конклава, а обективите на камерите им търсеха най-добрата възможна позиция, за да уловят покрива на Ватикана над Сикстинската капела, над който щеше да се извие знаменателният пушек.