Незабелязано се присъедини към зяпачите, които бяха наобиколили подиума на Си Ен Ен. Кийли говореше пред камерите. Беше облечен в черно расо и бяла католическа якичка, точно според изискванията на канона. За непредубедения зрител той беше един нормален свещеник, който се чувстваше удобно в одеждите си.
— Да, вярно е. В продължение на векове бюлетините са били изгаряни веднага след гласуването, като към тях, в зависимост от избора, е била прибавяна суха или влажна слама. Никакви химикали не са влияели върху цвета на пушека, който, между другото, създава доста проблеми по време на последните конклави. Католическата църква би могла да направи нещо по въпроса, използвайки постиженията на науката.
— Какво е мнението ви за утре? — попита една журналистка, седнала близо до него.
Кийли направи малка пауза, след което се извърна към камерите.
— Според мен главните кандидати са двама — кардиналите Нгови и Валендреа. Ако бъде избран, Нгови би бил първият африкански папа от почти две хилядолетия насам и би направил много за родния си континент. Спомнете си какво свърши Йоан Павел II за Полша и цяла Източна Европа. Кардинал Нгови несъмнено би сторил същото за родната си Африка.
— Но готови ли са католиците за чернокож папа?
— Вече едва ли има значение — сви рамене Кийли. — Днес основната маса католици живеят в Латинска Америка и Азия. Доминиращата позиция на европейските кардинали отдавна е минало. За това се погрижиха всички папи след Йоан XXIII, които упорито налагаха неиталианци в колегията. По личното ми мнение църквата ще спечели повече с Нгови, отколкото с Валендреа.
Катерина се усмихна. Кийли не пропускаше възможността да отмъсти на праволинейния Алберто Валендреа. Тази смяна на позициите беше доста интересна. Само преди деветнайсет дни отец Томас Кийли стоеше на банката на обвиняемите и беше заплашен с отлъчване от светата църква. Но последвалите събития доведоха до разпускането на трибунала и той получи възможност да засипе с нападки главния си обвинител, при това пред камерите на една от най-големите телевизионни компании в света. Който, по стечение на обстоятелствата, беше и главен претендент за папския престол.
— Защо мислите, че църквата ще спечели повече с избора на Нгови? — зададе следващия си въпрос журналистката.
— Валендреа е италианец, а в последно време църквата прави последователни усилия да се освободи от доминиращите позиции на италианските духовници. Неговият избор би бил крачка в обратна посока, да не говорим, че е твърде консервативен за католик от двайсет и първия век.
— Но някои биха казали, че завръщането към корените е полезно за църквата.
— Не е така — поклати глава Кийли. — Цели четирийсет години след Втория ватикански събор църквата прави опити да се модернизира и няма да е разумно, ако всичко бъде изхвърлено на боклука. Папата отдавна вече не е само епископ на Рим. Той е духовен глава на един милиард вярващи по света, а огромната част от тях не са италианци. Не са дори представители на бялата раса. Изборът на Валендреа ще бъде равен на самоубийство. Особено при конкуренцията на човек като Нгови, който е подходящ не по-малко от него, но е далеч по-приемлив за света.
Една ръка легна върху рамото на Катерина и тя се обърна стреснато. Черните очи на противния Паоло Амбрози бяха на сантиметри от лицето й. Прониза я гневна тръпка, но тя успя да се овладее.
— Тоя май не харесва кардинал Валендреа — прошепна Амбрози, кимайки по посока на подиума.
— Махни си ръката от рамото ми!
Свещеникът се подчини, а на лицето му помръдна лека усмивка.
— Правилно реших, че ще бъдеш тук, близо до голямата си любов.
Прониза я спазъм, явно от страх, но тя стисна зъби да го преодолее.
— Какво искаш?
— Тук ли да ти обясня? — вдигна вежди Амбрози. — Ако ни види, твоят партньор вероятно ще се запита какво ли си приказваш с най-близкия сътрудник на омразния му кардинал. А може и да изревнува.
— Не мисля, че точно ти можеш да предизвикаш подобни чувства у него — ледено процеди Катерина. — Аз съм от онези, които пикаят седнали, а доколкото знам, ти не си падаш по такива.