Амбрози благоразумно замълча. Това, което имаше да й съобщи, трябваше да бъде казано насаме. Обърна се и без повече приказки се насочи към колонадата, заобикаляйки сергиите с пощенски марки и монети.
— Отвратително — промърмори той, гледайки към търговците. — Мислят, че присъстват на карнавал, от който могат да спечелят.
— Още повече че кутиите за дарения в катедралата сигурно са запечатани след смъртта на Климент — язвително подхвърли Катерина.
— Много ти е голяма устата!
— Защо? Истината боли, нали?
Напуснаха площада и тръгнаха по една от съседните улици, застроена с красиви и видимо луксозни жилищни сгради. Катерина се владееше с цената на големи усилия.
— И така, какво искаш? — спря се тя.
— Колин Мичънър заминава за Босна. Негово преосвещенство иска да заминеш с него и да докладваш за всичко, което става там.
— След Румъния изобщо не ме потърсихте — отбеляза Катерина.
— Нещата там изгубиха своето значение. За разлика от сега.
— Не съм заинтересована. Колин заминава за Румъния.
— Не веднага. Първо ще замине за Босна, целта му е един храм в Междугорие.
Тя беше объркана. Защо Мичънър е решил да предприеме подобно пътуване, без да й каже за него?
— Негово преосвещенство ме помоли да ти напомня, че все още можеш да разчиташ на верен приятел във Ватикана — подхвърли Амбрози, замълча за миг и добави: — Да не говорим за онези десет хиляди евро, които вече получи.
— Той каза, че парите са мои, без никакви уговорки.
— Това е интересно. Явно не си от евтините курви.
Тя рязко се извъртя и му удари оглушителна плесница. Амбрози не помръдна, но в очите му се появи опасен блясък.
— Никога не го прави пак! — просъска той. Нещо в тона му я накара да потръпне.
— Изгубих интерес към шпионските ви оферти — отсече тя.
— Ти си една нетърпимо гадна кучка! Силно се надявам, че негово преосвещенство скоро ще се измори от теб. И тогава ще мога да ти направя още едно посещение.
Тя инстинктивно се отдръпна.
— Защо Колин отива в Босна?
— За да открие един от очевидците в Междугорие.
— Очевидците на появата на Дева Мария?
— Значи си запозната — кимна Амбрози.
— Това са пълни глупости! Не е възможно да вярвате, че Мадоната се е явявала на тези деца толкова години, а дори и днес продължава да се явява на едно от тях!
— Църквата все още няма окончателно становище по въпроса.
— Но той ще стане реален само след като бъде подпечатан с папския печат, нали?
— Сарказмът ти е уморителен и досаден.
— Ти самият — също!
Но интересът й се пробуди. Нямаше никакво желание да изпълнява задачите на Амбрози и Валендреа, беше останала в Рим единствено заради Мичънър. Бе научила, че вече се е изнесъл от Ватикана — според Кийли напълно естествена постъпка след смъртта на папата, — но не направи опит да го издири. А след последната им среща в главата й се оформи идеята да го последва в Румъния. Сега се появи и Босна — още една възможност.
— Кога заминава? — попита тя, презирайки се за интереса, прозвучал в този въпрос.
— Не знам — отвърна Амбрози и в очите му проблесна задоволство. Ръката му потъна под дрехата и се появи обратно с листче хартия. — Това е адресът му. Намира се съвсем наблизо. Вероятно би могла да го утешиш. Менторът му си отиде, а животът му е пълен хаос. Скоро за папа ще бъде избран един от най-големите му врагове.
— Валендреа е доста самоуверен, а?
— На въпроса, ако обичаш.
— Мислите, че Колин е уязвим, така ли? И по тази причина ще ми се довери, а дори и ще ме покани да замина с него?
— Точно така мислим.
— Не е чак толкова слаб — поклати глава Катерина.
— Бас държа, че е — усмихна се Амбрози.
37
Рим
19:00 ч.
Мичънър зави по Виа Джото и се насочи към апартамента си. Кварталът беше известен като предпочитано място за среща на любителите на театъра, а многобройните кафенета и барове, изпъстрили тесните му улички, десетилетия наред приютяваха интелектуалци и радикално настроени политици. Тук се беше родило и политическото явление Мусолини, което за щастие не беше засегнало романтичното излъчване на старата архитектура, подложена на безмилостно прочистване в други райони на града, след като Дучето застана начело на страната.