— Никога не съм те чувала да говориш така.
— Валендреа има всички шансове да стане папа — промълви той и бавно пристъпи към прозореца. — И тогава ще настъпят дълбоки промени. Том Кийли май ще се окаже прав.
— Не вярвай на нито една дума, изречена от този задник! — отсече Катерина.
Нещо в гласа й го накара да се обърне.
— Досега говорихме само за мен. А ти какво прави след Букурещ?
— Както вече споменах, написах няколко материала за погребението, повечето от тях за едно полско списание. През останалото време събирах предварителна информация за конклава, защото същото списание ми възложи материал и по тази тема.
— Как тогава ще заминеш за Румъния?
— Не мога да замина — отвърна тя и чертите й се смекчиха. — Беше просто пожелание. Но поне ще знам къде да те намеря.
Тези думи погалиха слуха му. Съзнаваше, че ще му бъде безкрайно тъжно, ако престане да я вижда. В душата му нахлуха спомените от времето, когато бяха заедно. В Мюнхен, непосредствено преди да се дипломира и да се върне на служба при Якоб Фолкнер. Беше си все същата: с малко по-дълга коса, свежо лице и привлекателна усмивка. Беше обичал тази жена в продължение на две години, но през цялото време знаеше, че моментът за избор наближава. Едва сега си даде сметка за грешката, която беше допуснал. В главата му се появиха думите, които й беше казал на площада: Не бива да повтаряме грешките си и това е всичко, на което можем да се надяваме.
Дяволски вярно. Прекоси стаята и я взе в прегръдките си. Тя не се възпротиви.
Мичънър отвори очи и погледна будилника до леглото. Десет и четирийсет и три вечерта. Катерина лежеше до него. Бяха спали почти два часа. Той изобщо не изпитваше вина за случилото се. Обичаше тази жена, а ако Бог имаше нещо против — така да бъде. Това не го смущаваше.
— Какво правиш в тъмното? — обади се тя.
— Нищо — обърна се той. — Просто не съм свикнал да се събуждам в компания.
Студеното й носле докосна гърдите му.
— А ще можеш ли да свикнеш?
— Тъкмо си задавах същия въпрос.
— Този път не искам да си тръгвам, Колин.
— Кой е казал подобно нещо? — целуна я по косата той.
— Искам да дойда с теб в Босна.
— А ангажиментите ти с онова списание?
— Излъгах те. Нямам никакви ангажименти. Останах в Рим заради теб.
Отговорът му прозвуча спокойно и самоуверено, без капка съмнение:
— Значи една кратка ваканция ще се отрази добре и на двама ни.
Метаморфозата беше колкото неусетна, толкова и необратима. Публичният живот в апостолическия дворец беше останал зад гърба му, заменен от царството на личния живот — необятно, спокойно и изключително приятно. Климент XV почиваше в тройния си ковчег под катедралата „Свети Петър“, а самият той беше гол в леглото, до любимата жена.
Не би могъл да каже докъде ще го отведе всичко това. Но ясно усещаше, че най-сетне е намерил покой.
38
Междугорие, Босна и Херцеговина
Вторник, 28 ноември, 13:00 ч.
Мичънър оглеждаше през прозореца на автобуса каменистия бряг. Вятърът пенеше вълните на бурното Адриатическо море. След краткия полет от Рим самолетът им кацна на летището в Сплит, окупирано от туристически автобуси, които предлагаха превоз до Междугорие. Един шофьор обясни, че в момента е спокойно, защото между ноември и март пристигат едва по неколкостотин поклонници дневно, докато през лятото тази бройка нараства до няколко хиляди.
По време на продължаващото вече два часа пътуване младата екскурзоводка засипваше петдесетината пътници с лавина от информация. Междугорие се намирало в южната част на Херцеговина, в близост до брега, но планините северно от него изолирали района калето в климатично, така и в политическо отношение. В превод името на града означавало „Земя между хълмовете“, а населението му се състояло предимно от хървати, изповядващи католическата религия. След падането на комунизма в края на 90-те хърватите се обявили за пълна независимост, но това довело до окупация от страна на Сърбия — страната, която държала реалната политическа власт в бивша Югославия. Белград обявил намеренията си да изгради Велика Сърбия, избухнала кървава гражданска война, продължила с години. Жертвите в нея били повече от двеста хиляди. В крайна сметка международната общност била принудена да се намеси, за да спре този геноцид. Малко по-късно започнали конфликтите между хървати и мюсюлмани, които обаче бързо били прекратени от умиротворителните сили на ООН.