Самото градче Междугорие успяло да избегне терора. Боевете се водели на север и на запад от него. На практика в региона живеели едва петстотин семейства, но огромната катедрала в града побирала над две хиляди души. Около нея бързо се изграждала инфраструктура от хотели, пансиони и магазини, превръщаща региона в религиозна Мека. До този момент градът бил посетен от двайсет милиона души, прииждащи от всички посоки на света. По последни сведения появите на Дева Мария надхвърляли две хиляди, нещо безпрецедентно.
— Вярваш ли на всичко това? — попита шепнешком Катерина. — Не е ли малко прекалено Мадоната да се явява всеки ден на някаква босненска селянка?
— Очевидците вярват, Климент също. Опитай се да запазиш непредубедеността си, окей?
— Опитвам се. Но към кого от очевидците ще се обърнем?
Мичънър също си задаваше този въпрос. Реши да поразпита екскурзоводката за подробности. Оказа се, че една очевидка, около трийсет и пет годишна, от известно време живеела в Италия със сина си, а друга, трийсет и шест годишна майка на три деца, продължавала да живее в Междугорие, но рядко се срещала с поклонници. Очевидците от мъжки пол били двама. Единият от тях, на възраст около трийсетте, направил два безуспешни опита да стане свещеник, след което тръгнал да обикаля света, за да популяризира посланието на Мадоната. Което означаваше, че трудно може да бъде открит. Другият имал семейство с две деца и живеел в града, но отказвал да приема посетители. Едната от оставащите две жени се омъжила и живеела извън Босна, а другата, трийсет и две годишната Ясна, живеела сама в Междугорие и продължавала да приема посланията на Дева Мария. Хиляди хора били очевидци на всекидневните й контакти с Мадоната, които ставали в катедралата „Свети Яков“. Според придружителката Ясна била жена със затворен характер, но не отказвала да разговаря с поклонниците.
Мичънър хвърли кос поглед към Катерина и промърмори:
— Шансовете ни изглеждат доста ограничени. Ще започнем с нея.
— Но Ясна не знае всичките десет тайни, които Дева Мария е споделила с другите очевидци — продължи момичето в предната част на автобуса и той отново наостри уши. — Те са известни на останалите петима. Твърди се, че когато и шестимата ги научат, явяванията ще бъдат прекратени и Мадоната ще остави видимо доказателство за тяхната автентичност, с цел да убеди атеистите. Но вярващите не бива да чакат този знак, за да се променят. Дошло е времето на божието милосърдие, на задълбочената вяра. Времето за промяна. Защото, когато знакът се появи, вече ще бъде късно. Това са словата на Дева Мария, които предсказват бъдещето ни.
— Какво мислиш да направим? — прошепна в ухото му Катерина.
— Ще я посетим. Най-малкото, защото съм любопитен. Може пък да има отговор на хилядите въпроси, които се блъскат в главата ми.
Зад стъклата на автобуса изплува Хълмът на появите.
— Там Мадоната се явила за пръв път на двете деца — посочи го с ръка екскурзоводката. — Случило се през юни 1981 година. Децата видели ослепително сияние, от което изплувала красива жена с бебе на ръце. Следващата вечер те отново се изкачили на хълма, водейки още четирима свои приятели. Жената отново се появила, но този път била облечена в сребристосива роба, а на главата й имало корона с дванайсет звезди. Изглеждала така, сякаш била облечена в слънчеви лъчи.
Момичето посочи стръмната пътека, която се виеше от селцето Подбърдо към върха, увенчан с голям кръст. По нея и в момента пъплеха богомолци въпреки черните облаци, настъпващи откъм морето.
Секунди по-късно се появи и самият Кръстов връх, издигащ се на около километър от самото градче Междугорие на петстотин и петдесет метра надморска височина.
— Кръстът на върха е издигнат от местните енориаши през трийсетте години и няма връзка с появите, ако не се броят откъслечните твърдения за особено сияние около него — продължи обясненията си екскурзоводката. — На практика именно тези твърдения го превръщат в част от забележителностите. Съветвам ви да се изкачите горе.