Автобусът намали скоростта и навлезе в града. Веднага пролича, че това място е различно от бедните селца, през които бяха минали. Каменните сгради бяха ниски, а между тях стърчаха нови постройки с ярко боядисани фасади. Очевидно наскоро изникналите хотели обслужваха непресъхващия поток от вярващи. Имаше безмитни магазини, туристически агенции и фирми за коли под наем. Сред потока от камиони и строителни машини се виждаха немалко лъскави таксита марка „Мерцедес“.
Автобусът спря пред църквата „Свети Яков“. На табелата пред входа пишеше, че дневната литургия се отслужва на няколко езика. Малкият площад отпред бил сборното място на поклонниците, които се събирали тук всяка вечер, поясни момичето. Дали и тази вечер ще дойдат, запита се Мичънър, оглеждайки черните облаци, прорязвани от далечни светкавици.
Площадът се охраняваше от въоръжени войници.
— Те са част от испанските умиротворителни сили и много ни помагат — поясни екскурзоводката.
Пътниците вдигнаха саковете си и напуснаха автобуса. Мичънър пристъпи към момичето.
— Извинете, как да открием Ясна?
— Тя живее в една къща ей там. — Екскурзоводката посочи една от улиците, които тръгваха от площада. — На четири пресечки оттук. Но няма смисъл да се разкарвате, защото всеки ден, точно в три следобед, идва в църквата, а понякога го прави и вечер. Което означава, че скоро ще дойде.
— А къде точно й се явява Мадоната?
— Най-често в църквата. Това е причината за посещенията й тук. Но трябва да ви предупредя, че едва ли ще разговоря с вас без предварителна уговорка.
Той кимна. Беше ясно, че всеки поклонник проявява желание да разговаря с някой от очевидците. Момичето посочи информационния център отсреща.
— Там могат да ви уредят среща. Най-вероятно в по-късен час. Попитайте ги за Ясна и със сигурност ще получите подробна информация. Тукашните хора проявяват разбиране към нуждите на вярващите.
Мичънър й благодари и направи знак на Катерина. Обърнаха гръб на автобуса и се отдалечиха надолу по улицата.
— Все отнякъде трябва да започнем — въздъхна той. — А тази Ясна изглежда най-лесно достъпна. Не ми се ще да говоря с нея в присъствието на цяла тълпа туристи, нямам особена нужда и от разбирането на местните. Затова предлагам да отидем да я потърсим.
39
Ватикана
14:00 ч.
Пеейки части от традиционния псалм Veni Creator Spiritus, кардиналската процесия бавно напусна капела „Паолина“. Навели глави, духовниците бяха сключили ръце за молитва. Валендреа беше на една крачка зад Морис Нгови, който тържествено поведе процесията към Сикстинската капела.
Всичко беше готово. Само преди час лично беше проверил съдържанието на петте големи кашона, пристигнали от фирмата „Гамарели“, която по традиция доставяше облеклото на ватиканските служители. Вътре имаше одежди от бял лен, червени копринени обувки, дълги памучни чорапи и различни по размер шапчици. Дрехите бяха с незашити гърбове и ръкави, за да могат да бъдат премерени. Лично Гамарели щеше да извърши окончателното им съшиване, но това щеше да стане след избора на нов папа, непосредствено преди появата му на балкона на „Свети Петър“.
Под прикритието на строгата инспекция Валендреа искаше да се увери в наличието на дрехи със съвсем точни размери — 42/44 инча в раменете, 38 в кръста. На по-късен етап щеше да поръча на Гамарели няколко комплекта от традиционните ленени одежди, плюс два-три оригинални модела, които беше обмислял в продължение на две години. Беше твърдо решен да бъде един от най-добре облечените папи в историята на светата църква.
В Рим се събраха сто и тринайсет кардинали. Всеки от тях беше облечен в алена роба, върху която имаше специална наметка, наречена mozzetta. На главите си носеха алени шапчици, а на шиите им висяха тежки кръстове. Телевизионните камери предаваха бавното им напредване, един след друг към внушителния вход. Лицата на мнозина са мрачни, отбеляза Валендреа. Вероятно вследствие на обръщението на Нгови, който по време на тържествената литургия ги призова да загърбят всички сметки и политически съображения и с помощта на Светия Дух да изберат един способен „пастир на църквата“.
Самата дума „пастир“ създаваше проблеми. Никой от папите през XX век не се беше изявил като „пастир“ на църквата. Повечето от тях бяха интелектуалци или дипломати на Ватикана. През последните няколко дни медиите бяха повдигнали въпроса за „опита на пастира“, притежаван от бъдещите кандидати, — нещо, на което според тях светата колегия трябвало да обърне внимание. Разбира се, кардинал-презвитерът, прекарал голяма част от живота си в работа с вярващите, бе далеч по-привлекателен от професионалния бюрократ. В много от записите, с които разполагаше, кардиналите изтъкваха, че работата с енориашите е сериозно предимство за бъдещия папа. За съжаление той самият беше продукт на курията — роден администратор без никакъв свещенически опит. За разлика от Нгови, който се беше издигнал от обикновен мисионер до архиепископ и кардинал. По тази причина му беше трудно да приеме призива на кардинал-шамбелана, смятайки го за мръсен удар под кръста. Което означаваше, че ще има силен противник при предстоящата серия от гласувания.