— Бог да благослови всички ви. Да започваме.
40
Междугорие, Босна и Херцеговина
14:30 ч.
Мичънър спря поглед върху едноетажната каменна къща, по чиито стени ясно личаха следи от мъх. Отпред имаше оголена асма на метална рамка, единствено дървените фризове над прозорците внасяха нещо ведро в обстановката. Пръстта в малката леха за зеленчуци встрани от къщата беше суха и сякаш с нетърпение очакваше приближаващия се дъжд. Високата планина запълваше хоризонта зад къщата.
Откриха я, след като на два пъти питаха случайни минувачи. Хората се съгласиха да ги упътят едва когато Мичънър се представи като свещеник, който търси Ясна по въпроси, засягащи църквата.
Той тръгна пръв към вратата и решително почука. Отвори му висока жена с мургава кожа и тъмна коса. Беше слаба като вейка, с приятно лице и топли кафяви очи. Той се размърда от неудобство под втренчения им поглед. Жената беше около трийсетгодишна, с малка броеница на шията.
— Отивам на църква и нямам време за разговори — каза на английски тя. — После с удоволствие ще поговоря с вас.
— Не сме тук за това, което си мислите — внимателно подхвърли Мичънър, след което се представи и обясни причините за посещението си.
Тя реагира така, сякаш всеки ден приемаше пратеници на Ватикана. Отстъпи крачка встрани и ги покани да влязат. Обзавеждането в къщата беше оскъдно, очевидно събирано оттук-оттам. Слънчевите лъчи си пробиваха път през полуотворените прозорци, чиито рамки бяха доста напукани. Над огнището висеше икона на Дева Мария, пред която потрепваха пламъчетата на запалени свещи. В ъгъла имаше статуя на Мадоната в дълга сива роба, поръбена в яркосиньо. Сините й очи бяха топли и изразителни. Ако не бъркам, това е Богородица от Фатима, рече си Мичънър.
— Защо Фатима? — попита той, сочейки към изящната дървена статуя.
— Подари ми я един поклонник. Харесвам я, защото изглежда като жива.
Мичънър забеляза лекото потрепване в дясното око на домакинята и изпита тревога от безразличието в гласа й.
— Вече не вярваш, нали? — тихо подхвърли тя. Въпросът й го хвана неподготвен.
— Защо това е толкова важно за вас?
Очите на Ясна бавно се прехвърлиха на Катерина.
— Тя те обърква.
— Моля?
— Тук рядко се появяват свещеници, придружени от жени. Особено такива, които не носят якичка.
Той реши да не отговаря. Все още стояха прави, в очакване да бъдат поканени, но нещата тръгваха зле.
— А ти изобщо не си вярваща — продължи Ясна, обръщайки се към Катерина. — От много години си така и това сигурно измъчва душата ти.
Катерина явно предпочете да скрие чувствата си.
— Тези прозрения трябва да ни впечатлят, нали? — подхвърли тя.
— За теб истинско е само онова, което можеш да пипнеш — все така спокойно продължи домакинята. — Но светът около нас предлага много повече. Толкова много, че не можеш дори да си го представиш. И то е реално, въпреки че няма как да го пипнеш.
— Тук сме по поръчение на папата — каза Мичънър.
— Климент е предан на Мадоната.
— Надявам се да е така.
— Но твоето неверие му прави лоша услуга.
— Ясна, папата ми възложи да дойда тук, за да науча десетата тайна. Нося писмената му заповед да ми разкриеш всичко, препотвърдена и от кардинал-шамбелана.
— Не я знам — извърна се тя. — И не искам да я знам. Когато това се сбъдне, Дева Мария ще престане да ми се явява. Нейните послания са важни. От тях зависи бъдещето на света.
Мичънър беше запознат с всекидневните послания от Междугорие, разпространявани по целия свят с факсове и имейли. Повечето от тях съдържаха обикновени призиви за вяра и мир в света, които да бъдат включени в молитвите на вярващите. Вчера се беше отбил в библиотеката на Ватикана, за да се запознае с последните от тях. Повечето сайтове изискваха небесните послания да се заплащат и той се запита какви са мотивите на Ясна. Но бедното обзавеждане в къщата и простото й облекло подсказваха, че жената не получава нищо от тези пари.
— Ние разбираме, че не знаете тайната — кимна Мичънър. — Но не бихте ли могли да кажете кой от другите очевидци е запознат с нея?
— На всички е заповядано да мълчат до момента, в който Дева Мария им позволи да проговорят.