— Нима заповедта на светия отец не е достатъчна?
— Светият отец е мъртъв.
Той започна да се изнервя от позицията на Ясна.
— Защо ни създавате трудности?
— Защото така иска небето.
Това много приличаше на загадъчните подмятания на Климент в навечерието на смъртта му.
— Аз се молих за папата — добави тя. — Душата му се нуждае от нашите молитви.
Той понечи да попита какво иска да каже, но в същия момент жената се обърна и тръгна към статуята в ъгъла. Погледът й изведнъж стана втренчен и някак далечен. Тя коленичи на малкия дървен подиум пред Мадоната.
— Какво прави? — объркано прошепна Катерина.
Мичънър само сви рамене. В далечината прозвуча камбанен звън, който му напомни, че Дева Мария се явява на тази жена всеки ден точно в три следобед. Ръката й се повдигна към броеницата, от устата й излетяха неразбираеми думи. Той се наведе и проследи погледа й, насочен към статуята. Не видя нищо, освен стоическото изражение върху дървеното лице на Дева Мария.
Спомни си подробностите, които беше научил при изследването на събитията във Фатима. Очевидците на божествената поява единодушно твърдяха, че са чули бучене и са усетили странна топлина. Той обаче реши, че става дума просто за масовата истерия на неграмотни хора, които отчаяно искат да вярват. А в момента се запита дали става свидетел на поредното появяване на Мадоната или на обикновена женска заблуда. Пристъпи по-близо.
Погледът на Ясна беше закован върху нещо извън стените на стаята. От устата й продължаваха да излитат неразбираеми слова. За миг му се стори, че улавя някакъв блясък в зениците й — две кратки светкавици, наситени със синьо и златно. Бързо се извърна наляво, надявайки се да открие източника им. Не видя нищо, с изключение на обляния в слънце ъгъл и мълчаливата статуя. Ако нещо се случваше, то беше осезаемо единствено за Ясна. Най-накрая главата й клюмна, а от устата й отново излетяха разбираеми слова.
— Дева Мария си отиде.
Изправи се, пристъпи към масата и започна да пише нещо в бележника, който лежеше там. Скоро свърши и подаде листа на Мичънър.
Велика е божията обич, деца мои. Не затваряйте очи, не запушвайте ушите си. Велика е неговата обич. Приемете моите призиви и послания, доверете им се. Отдайте сърцата си, превърнете ги в дом за нашия Бог. Завинаги. Моите очи и моето сърце ще бъдат с вас, дори и след като спра да ви се явявам. Изпълнявайте това, което искам от вас, и ще стигнете до бога. Не отричайте неговото име в душите си и той няма да се отрече от вас. Приемете моите послания, за да бъдете приети. Време е за решения, деца мои. Бъдете праведни, бъдете невинни, за да мога да ви отведа при вашия Отец. Защото появата ми сред вас се дължи на неговата обич.
— Това ми каза Дева Мария — промълви Ясна.
Мичънър прочете текста за втори път, после вдигна глава.
— За мен ли е предназначено посланието?
— Ти сам ще решиш.
Той подаде листа на Катерина.
— Не отговорихте на въпроса ми. Кой може да ни разкрие десетата тайна?
— Никой.
— Но другите петима очевидци я знаят. Някой от тях би могъл да я сподели с нас.
— Не и без съгласието на Мадоната, а аз съм единствената, на която тя продължава да се явява всеки ден. Останалите трябва да чакат позволението й.
— Но вие не знаете тайната — обади се за пръв път Катерина. — Следователно няма значение, че само вие не сте посветена в нея. Ние не се нуждаем от Дева Мария, а от десетата тайна.
— Едното е неразделна част от другото.
Мичънър не можеше да определи дали пред него стои религиозна фанатичка или жена, която действително е благословена от небето. Не му помагаше и непочтителното й поведение. Напротив, правеше го подозрителен. Реши, че трябва да останат в града и да се опитат да поговорят с някои от останалите посветени, които живеят наблизо. В случай на неуспех можеше да се върне в Италия и да издири жената, която живееше там. Благодари на Ясна и се насочи към вратата, следван от Катерина. Домакинята остана седнала, с все така непроницаемо лице.
— Не забравяй Бамберг — тихо промълви тя.
По гърба му пробягаха студени тръпки. Закова се на място, после бавно се обърна. Не можеше да повярва на ушите си.
— Защо го казахте? — попита с пресеклив глас той.
— Защото ми беше казано.