Валендреа изписа името си върху картончето, стараейки се да заличи всякакви следи от собствения си почерк. Сгъна го на две и зачака да му дойде редът пред олтара. Депозирането на бюлетините се извършваше по старшинство. Първи бяха кардинал-епископите, следвани от кардинал-презвитерите и кардинал-дяконите. А подреждането вътре в отделните групи ставаше според датата на встъпването им в длъжност. Очите му проследиха първия кардинал-епископ — белокос италианец от Венеция, който бавно изкачи четирите мраморни стъпала към олтара, вдигнал прегънатата бюлетина високо над главата си.
Когато дойде неговият ред, Валендреа се насочи към олтара и коленичи за кратка молитва. Не каза нищо на Господ, а просто изчака необходимото време и се изправи. След което повтори думите, изричани от всеки кардинал:
— Призовавам за свой свидетел самият Господ Бог, който ще бъде съдник на избора ми.
Пусна бюлетината си в широкия поднос, след което го наведе над потира. Този на пръв поглед странен акт имаше предназначението да покаже на останалите, че във високата чаша попада само една бюлетина, и беше задължителен за всички. Валендреа събра длани в кратък жест на благочестивост, след което се върна на мястото си.
Процедурата на избора продължи почти цял час. Когато и последната бюлетина се плъзна в потира, той беше пренесен на масата на контрольорите, които се заеха с преброяването под зорките погледи на ревизорите. Всяка бюлетина се разгъваше поотделно, а името върху нея се изричаше на висок глас, след което се регистрираше в специален списък. Всяка цифра, различна от 113, автоматично означаваше, че гласуването е невалидно и бюлетините трябва да бъдат унищожени.
Валендреа изчака последното име и насочи вниманието си към резултатите. За него бяха гласували трийсет и двама души, което не беше зле за първи опит. Нгови беше събрал двайсет и четири гласа, а останалите петдесет и седем се разпределяха между други дванайсет кандидати.
Вдигна глава и огледа залата. Беше ясно, че повечето кардинали мислеха като него: очертаваше се надбягване между два коня.
42
Междугорие, Босна и Херцеговина
18:30 ч.
Мичънър нае две стаи в един от по-новите хотели. Дъждът заваля малко след като напуснаха къщата на Ясна, а когато успяха да се доберат до хотела, небето вече се раздираше от светкавици. Такъв е сезонът — дъждовен, успокои ги администраторът. Дължи се на сблъсъка между топлите въздушни маси от Адриатическо море и студените северни ветрове.
Вечеряха в едно от близките кафенета, претъпкано с поклонници. Катедралата беше основна тема на разговорите, които се водеха главно на английски, френски и немски. Някой подхвърли, че по-рано през деня там са се появили двама от очевидците, но Ясна не била между тях — нещо необичайно за нея.
— Утре ще потърсим тези очевидци — каза Мичънър. — Да се надяваме, че общуването с тях ще бъде по-лесно.
— Тя беше доста убедителна, нали?
— Или е изпечена измамница, или казва истината — замислено поклати глава той.
— Защо се стресна, когато спомена Бамберг? Не е тайна, че папата много обичаше родния си град. Не вярвам, че не знаеше за какво става въпрос.
Мичънър й разказа за последния имейл на папата, в който се споменаваше за Бамберг. Направете с тялото ми какво то намерите за добре. Благочестието не се ражда от помпозните церемонии. В личен план бих предпочел светостта на Бамберг, прекрасното градче край реката и катедралата, която толкова обичах. Съжалявам, че не успях още веднъж да се порадвам на красотата му. Но наследството ми може би още е там. Пропусна да й каже, че това е част от последното послание на папата, преди да се самоубие. Но тя го подсети за нещо друго, което беше казала Ясна: Аз се молих за папата. Душата му се нуждае от нашите молитви. Предположението, че тя знае истината за Климент, му се стори абсолютно налудничаво.
— Нали не вярваш, че следобед станахме очевидци на божествена поява? — вдигна глава тя. — Тази жена беше твърде напрегната…
— Мисля, че виденията на Ясна са достъпни само за нея.
— Това ли е начинът да отречеш днешната поява на Мадоната?