Почувствах топлината и енергията му. Отворих очи и веднага го видях, приседнал на облегалката на стола в ъгъла, мантията му се простираше до земята като черна мъгла, поглъщаше стените и апаратурата. Качулката му беше свалена и той се взираше в мен, без да отклони поглед.
– Добре ли си? – попитах, а устата ми още беше пълна с памук.
Той скочи на крака, а мантията му се развя. Щом се спусна отново около него, той се обърна към прозореца и се загледа в светлините на града. А може би в контейнерите за боклук отзад. Кой може да каже?
– Аз съм виновен.
Сбърчих вежди.
– Не си виновен.
Той ме погледна през масивното си рамо.
– Ти наистина трябва да разбереш на какво си способна – каза и ме огледа от глава до пети.
Изведнъж се засрамих. Бях с дълбоко порязване на лицето, а ръката ми имаше ужасяваща нужда от рехабилитация. Уокър беше прекъснал сухожилията на ръката ми и ги беше срязал донякъде на крака ми. И като стана дума за Уокър...
– Къде е той? – попитах.
-Уокър?
Кимнах.
– В същата болница.
Разтревожих се. Никога не се бях страхувала от никого, през целия си живот – е, ако не броим Рейес, – но само името на Уокър предизвика ужас у мен. Това ме накара да се почувствам ограбена, сякаш ми беше взел нещо скъпо. Невинноста ми. А може би дързостта ми. Нямаше значение кое.
– Няма да може да отиде никъде и да нарани никого повече.
Бях убедена в думите му, но някак си не се успокоих. Той се приближи до мен и прокара пръсти по ръката ми, чувствах как вече заздравява, можех да помръдвам пръстите си лекичко.
– Съжалявам.
– Рейес...
– Нямах представа, че ще стигне толкова далече, когато те погна.
Съзнанието ми зацикли и мислено се върнах малко назад. Това, което каза, беше странно.
– Не те разбрах.
– Знаех, че ще направи нещо – каза той и затвори очи, изпълнен с угризения, – но чак такова... Нямах представа. Освен това бях свързан...
– Какво имаш предвид с това "когато ме погна"? – Той наведе поглед и мисълта влетя в съзнанието ми със скоростта на бейзболна бухалка. – Боже мой, понякога загрявам бавно, сама се изумявам.
– Дъч, само ако знаех...
– Ти си ме използвал.
Наведе глава и леко отстъпи назад.
– Аз съм била стръвта. Колко бавно може да се сети човек? – опитах се да седна, но болката прониза ръката ми. И гръдния кош. И крака. И лицето ми, колкото и да бе странно. Беше рано за заздравяване, дори и за мен.
– Не знаех нито къде е, нито как да го намеря. А и ме беше свързала, помниш ли? Но бях сигурен, че ако разръчкаме достатъчно, ще дотича отнякъде. Планирах да съм с теб, когато това се случи. Следях те навсякъде. После ти загубих следите.
– Рейес, той заплаши Куки и Амбър. Щеше да ги убие.
– Дъч...
– Не ставаше дума само за мен. Или пък за теб.
– Само да знаех.., само да се бях замислил за миг...
– Не си мислил. Това е проблемът.
У него се надигна гняв.
– Ти ме беше свързала – възрази той.
– Свързах те преди две седмици – парирах го аз, а половината ми лице пулсираше от движението. – Защо не започна да го преследваш преди това?
– Не знаех. – Той прекара притеснено пръсти през косата си. – И аз като всички останали мислех, че е мъртъв.
– А как разбра, че не е?
Явно беше засрамен.
– Това, че прекарах десет години от човешкия си живот в затвора за нещо, което не съм извършил, ужасно много забавляваше демоните, когато ме измъчваха. Нямах представа, докато те не ми казаха. После ти ме свърза и не можех да го преследвам.
– И си ме използвал?
– Използвах и двама ни, Дъч. Трябваше да съм неотлъчно до теб, но приятелят ти те следваше навсякъде. Щяха да ме арестуват, ако ме видеха с теб.
Все пак виждах иронията в цялата история. Първо баща ми, а сега и Рейес. Кога щях да се науча? Какво трябваше да стане, за да разбера истинската природа на мъжете? Аз. Единственият човек на тази земя, който можеше да вижда в душите на хората. Който съзираше най-дълбоките им страхове и цвета на аурата им.
– Имам само още един въпрос.
– Добре.
– Защо просто не ми се довери? Да ти кажа честно, не си по-добър от баща ми. Къде им е проблемът на мъжете, защо не могат да бъдат честни и открити и да казват проклетата истина?
Той стисна устни, преди да отговори.
– Нямах ти доверие.