После се обърнах и тръгнах към Мизъри, преди да съм припаднала.
– Какво му каза? – попита Куки, а тонът ѝ се повиши с цяла октава при тези три думи.
Аз се ухилих, понагласих телефона и повторих:
– "Слушай, кретен."
– Мили боже. Чакай, това на Лутър Дийн ли го каза или сега го казваш на мен?
Много беше забавна.
– Щеше ми се да се отбия при Ракетата и да проверя дали Тереза Йост е жива, но ротвайлерът беше пуснат.
Ракетата беше мъртъв учен, който обитаваше изоставен приют за душевноболни и се налагаше да прониквам там с взлом, за да го видя. Знаеше имената на всички, които някога са се раждали, и положението им в цялата схема. Той можеше да ми каже дали Тереза Йост е жива или докторът е извършил деянието си. Информация, която щеше да ми е от особена полза в момента. Само че рокерската банда, която сега притежаваше приюта, притежаваше също и ротвайлери, а аз предпочитах крайниците ми да си останат по местата, много благодаря.
– Уф, проклет да е този ротвайлер. Мислиш ли, че е женен?
– Не знам, Куки, но съм сигурна, че би предпочел някоя четиринога.
– Не ротвайлерът. Братът на Тереза. О, чичо ти се обади. Каза, че му трябваш, за да му отпушиш канала или нещо подобно. Да не си намерила нова професия?
Изсумтях презрително, но размислих и реших да заменя сумтенето с религиозно вдъхновение.
– Знаеш ли какво? Това не е лоша идея. Какво ще кажеш да станем водопроводчици? Може това да е истинското ми призвание.
– Ще ти откажа засега.
– Сигурна ли си? Водопроводчиците са царе на врътките.
– Категорична съм. Е, а ти как си? – попита тя. По тона ѝ предположих, че е превключила към предишния ни разговор за Рейес.
– Добре съм. Тази среща ми даде храна за хиляди самотни безсънни нощи.
– Да му се не види, Чарли, няма ли да се научиш да документираш тези неща? Трябват ми нагледни материали, схеми.
– Хей, ще се отбия през "Супер Дог" да хапна и да предам съобщение от един починал на приятелката му. Защо не дойдеш с мен?
– Не мога да дойда с теб.
– Заради спорното ми целомъдрие ли?
– Не, защото е три следобед и трябва да взема Амбър от училище.
– А, да. Значи не моята аморалност те притеснява?
Тя се изкиска и ми затвори.
Обадих се на Чибо, моят свръхстресиран и страдащ от хемороиди чичо, който бе също така детектив в полицейското управление на Албукърки, озадачена от съобщението му. Благодарение на него бях наета от управлението като консултант и чат-пат му помагах в работата. Заплащането не беше лошо. Но още по-доброто бе достъпът до базите им данни.
– Какво беше това с отпушването на канала ти? – попита, когато той ми вдигна насреща. – Прозвуча ми почти като кръвосмешение.
– О, това беше парола да ми се обадиш спешно.
– Сериозно? – кръстосах си погледа наум. – Не можа ли просто да предадеш да ти позвъня спешно?
– Естествено, че можех. Но реших да се направя на печен.
Потиснах неуместно изхилване и предложих:
– Чичо Боб, защо просто не я поканиш на среща?
– Кого?
– Знаеш кого. – Отскоро бе взел да си пада по Куки. Обезпокояващо? Напълно. По много причини. Но той беше свестен. Заслужаваше добро. За беда трябваше да се задоволи с Куки.
– По какво работиш? – попита той.
– Имам изчезнала съпруга.
– Дори не знаех, че си се оженила.
– Много смешно. Какво знаеш за този доктор Нейтън Йост? – попитах, докато търсех сред рекламите по "Сентрал" някоя за гигантски хотдог. Все забравях дали "Супер Дог" беше до сексшопа или до бутика с аксесоари за домашни любимци "Кучешки стил". Просто асоциацията ми беше с нещо сексуално.
– Знам, че жена му е изчезнала – услужливо отговори той.
– Само толкова?
– Накратко – толкова.
– Е, лентяй такъв, той е виновникът.
– Да му се не види, положителна ли си?
– Като тест за бременност месец след абитуриентския бал.
– Това не е шега работа. С кого работиш по случая?
– С Куки.
Той въздъхна тежко.
– Ами аз съм изостанал с бумащината с около седемнайсет месеца, но бих могъл да проверя дали нямаме нещо за твоя човек.
– Благодаря, Чибо. Мога ли да получа и копие от показанията?
– Естествено, защо не.
Ето го. До адвокатската кантора "Секстън и Хоър".
– Трябва да дойдеш да хапнеш с мен в "Супер Дог".
– Не.
– Да не е заради съмнителния ми морал?