Върнах ѝ листчето и го притиснах към дланта ѝ.
– Ким, щом е направил това за теб, значи парите са твои. Познавам го. Няма да ги приеме обратно. А още повече, не можеш да довериш такава информация на никого, дори и на мен.
Тя отново го тикна в ръката ми.
– Само на теб мога да се доверя. Ти си единственият човек на този свят, който той би искал да вземе парите, ако нещо се случи с мен.
Пъхнах листа в джоба си с нежелание.
– Какво искаш да кажеш?
– Нищо – отвърна тя и се усмихна. – Всичко може да се случи, нали знаеш.
Сбърчих вежди загрижено. Не ме лъжеше, но премълчаваше нещо.
– Миличка, всичко наред ли е?
Тя примигна изненадана.
– Разбира се, защо?
Добре, това не беше лъжа.
– Просто така, исках да се уверя. Май не излизаш много.
Тя се огледа и каза:
– Излизам. Може би недостатъчно. Разхождам се всеки ден. Имаме басейн.
Част от мен искаше да подхвърли колко басейна би могла да си позволи с петдесет милиона в банския си, но на нея явно ѝ харесваше тук. Коя бях аз, че да предлагам къща на плажа на Хаваите.
Тя се чувстваше добре, беше спокойна, едва не се въздържах да заговоря за това, за което дойдох. Но трябваше да разбера какво мисли тя. Не бях сигурна, че Рейес е обективен.
– Може ли да те попитам нещо? – казах и привлякох отново вниманието ѝ.
– Разбира се. – Усмивката се върна на красивото ѝ лице.
Приближих се и се концентрирах, за да не пропусна някоя реакция.
– Мислиш ли, че е възможно Ърл Уокър да е жив?
Усмивката ѝ си остана същата. Изобщо не се промени.
Но ведрината в очите ѝ, най-важната част, изчезна. После от нея като гейзер избликна чувство на паника и ме заля с пълна сила, но тя продължи да изглежда непоклатима. Безчувствена. Смразена от агонията на страховете си.
Сложих ръка върху нейната и се наведох напред.
– Ким, ужасно съжалявам. Не исках да те плаша.
Тя примигна, изглеждаше като кукла, чиито чувства бяха изобразени малко пресилено.
– Не си ме уплашила – промълви тя и лъжата надвисна във въздуха. – Това, което ме попита, е абсолютно невъзможно.
Аз веднага отстъпих.
– Права си – казах и поклатих глава. – Съжалявам, че изобщо повдигнах въпроса. Просто си мислех, че Рейес е невинен.
Най-сетне усмивката ѝ изчезна.
– Невинен е? Той ли ти каза това?
– Не! – възкликнах и буквално подскочих. – Аз.., аз.., просто се чудех защо би избягал. Помислих си...
– Но ти си била с него – изтъкна фактите тя. – След бягството му. Видях в новините. Отвлякъл те е с колата ти.
– Да, направи го. Но.., нямах това предвид. Не ми е казвал... – Нейната нежност от предишните ми посещения, смазващата тъга, се появиха отново и се боях да не би да се разсипе на прах пред очите ми.
Тя се отдръпна, а погледът ѝ блуждаеше някъде зад мен в друго време и друго място.
– Жив е, нали?
– Не, миличка...
– Трябваше да се сетя, че Рейес ще направи това. – Неочаквано в очите ѝ заблестяха сълзи. – Разбира се, че би го направил. Винаги го прави.
В съзнанието ми се стрелкаха различни мисли, от "Как да се измъкна от тази ситуация?" до "Моля?!".
– Какво имаш предвид? Ким, какво е направил?
Тя лепна отново усмивката на лицето си и се обърна към мен.
– Каза ми, че го е убил.
Мамка му. Какво ставаше, по дяволите? Жив ли беше тъпият Ърл Уокър или не?
– Излъгал е. – На долните ѝ мигли трепкаше капчица с цветовете на дъгата и тя едва си поемаше дъх.
– Защо би излъгал за подобно нещо? – попитах, като се опитвах да разбера.
Тя погледна ръката ми, покрила нейната, обви пръсти около нея и ме погледна така, сякаш ми съчувстваше, че съм толкова невежа и повърхностна.
– Защото винаги така прави. Защитава ме. Прави всичко за мен. Винаги го е правил. Знаеш ли, че навсякъде има снимки?
– Снимки? – попитах, като се борех с тягостното чувство.
Тя кимна едва забележимо и обясни:
– Той пазеше снимки. Доказателства. За изнудване.
– Рейес?
– Ърл. – Явно спомените я заливаха един след друг и тя трепереше силно. – В стените.
Наведох се напред в опит да стигна до съзнанието ѝ.
– Какви снимки, миличка?
Тя стана, тръгна към вратата и я отвори пред мен. Последвах я с неохота.
– Ще се свържа с теб веднага, щом науча нещо – обещах.
Дишането ѝ беше насечено и осъзнах, че е напрегнала всички сили, за да не рухне. Най-добре беше да си тръгвам. Така и направих. Тя затвори вратата след мен тихо и аз се отправих към Мизъри. Всичко, което ми беше казала преди за Рейес и за нея, ми се изясни. Как я беше използвал Ърл Уокър, за да получи от Рейес каквото иска. Беше го тормозил ужасно. Правил бе снимки? Това не замесваше ли и него?