Тогава ми се изясни как Рейес я бе защитавал. Беше отишъл в затвора отчасти заради нея. По-точно, тя е трябвало да повярва с цялото си същество, че Ърл Уокър е мъртъв. А аз току-що бях посяла семето на съмнението в съзнанието ѝ.
Рейес щеше да ме убие.
Глава 15
Ако първият ти опит е неуспешен, скачането с парашут НЕ е за теб.
НАДПИС НА АВТОМОБИЛНА БРОНЯ
С тъга, стягаща гърдите ми след посещението си при Ким, тръгнах към разнебитена каравана и почуках на ръждясалата врата. Селцето Корона се беше сгушило сред живописните планини в югоизточната част на Ню Мексико. С население по-малко от двеста души, притежаваше чара на малките градчета. Беше само на два часа път от Албукърки, което обясняваше факта, че аз стигнах за около час. Отвори ми мъж със смръщени вежди, за когото предположих, че е последният в списъка на Рейес – Фарли Сканлън.
Добре сложен, с кестенява коса до раменете, прошарена тук-там, дълги мустаци и козя брадичка, с кожена лента със сребърен медальон на врата, явно Фарли беше от онези мъже, наближаващи шейсет, на които възрастта им личеше само съвсем отблизо.
– Здрасти – казах, след като той смени сърдитото изражение с въпросително. Забелязах ловните принадлежности в караваната зад него. – Казвам се Шарлот Дейвидсън. – Извадих детективската си карта, тъй като той явно нямаше вяра на всекиго. – Частен детектив съм и работя по случай с изчезнал човек.
Дълго гледа картата ми, после отмести поглед към мен.
– Никого не съм убивал, ако това питаш. – По лицето му премина едва забележима усмивка.
– Това е добре – отвърнах на усмивката му, дадох му малко време и добавих: – За беда, човек като теб би могъл да отиде в затвора по много други причини.
Дишането му остана спокойно, също и погледът. Чувствата му, обаче, ме връхлетяха със силата на ураган, изпълнен едновременно с гняв и страх и се зачудих каква част от тях са насочени към мен. Май беше прекалено самоуверено да мисля, че се бои от мен.
Извадих бележника си и започнах да преглеждам списъка с нарушения, който, общо взето, бях изсмукала от пръстите си.
– Добре, имаме няколко месеца за възпрепятстване на правосъдието. Три години за притежание и разпространение на забранени вещества. Десет години за заговор за убийство. – Наведох се напред и се усмихнах. – И то ако съдията е в настроение. – Имаше вид на способен на заговор за убийство, затова реших да се възползвам. Той не го оспори.
– Какво искаш, по дяволите? – попита той и се отдръпна от мен.
– Чакай – рекох му, като вдигнах пръст и продължих да чета. – Има и девет месеца за съучастие в същото, но добър адвокат би могъл да ги приспадне от времето, прекарано в предварителния арест, защото може да поостанеш доста дълго там, нали разбираш – приключих със сумтене.
Гневът бързо взе превес над страха.
Затворих тефтера и се втренчих в него, без да отмествам поглед поне двайсет секунди. Той чакаше със здраво стиснати зъби.
– Ето какво ти предлагам – казах и той отново се надигна, горящ от нетърпение да се отърве от мен. – Ще ти дам шанс да ми кажеш къде е Ърл Уокър, преди да се обадя в полицията, за да те арестуват по всички тези обвинения тук и сега. – Всъщност не можех да направя така, че да го арестуват, но той не го знаеше. Поне се надявах на това.
Очевидно беше шокиран и то толкова силно, сякаш го бях фраснала с ляво кроше. Явно не беше очаквал името на Ърл Уокър да се намеси в разговора. В реакцията му обаче нямаше нищо налудничаво. Чудеше се откъде знам. Вината се усещаше много лесно. Беше като да отличиш червеното от купчина жълти неща.
– Нямам време за глупости – отсече той и се приготви да ме подмине.
Подпрях двете си ръце на касата на вратата, за да му препреча пътя.
Той ме погледна с изумление.
– Ърл Уокър умря преди десет години. Провери.
– Добре, имаш втори шанс. Но това е последното ми предложение – размахах пръст предупредително. Да се научи.
– Той е мъртъв, скъпа. Попитай сина му – подхвърли самодоволно. – Хлапето му прекара десет години в затвора за убийството му. Нито ти, нито законът можете да направите нещо по въпроса.
– Виж, не съм дошла да ти създавам проблеми – вдигнах длани в знак на примирие, обич и добра воля към човечеството. – И двамата знаем, че е толкова мъртъв, колкото и хлебарките, които препускат нощем по пода на кухнята ти.