– И таз добра, Куки – казах, като минах зад гърба ѝ. Тя подскочи и се обърна към мен. – Толкова ли беше обидна забележката ми за сладкиша?
– Дори не съм чула натрапника – промълви тя, като се оглеждаше глупаво наоколо. – Как съм могла да го пропусна? Ами ако Амбър беше дошла тук да гледа телевизия?
Беше права.
– Съжалявам, Куки. – Започнах да събирам листове от пода. – Понякога става доста опасно около мен.
– Какво? – След като осмисли думите ми, тя отсече: – Не бъди глупава.
Стоях, награбила хартии и списания.
– Добре, но ми проваляш възможността да направя впечатление. Присъщо ми е да бъда глупава.
Тя се наведе да ми помогне.
– О, не, недей – скарах ѝ се аз. Взех нещата от ръцете ѝ и я поведох към вратата. – Ще се справя. Ти поспи.
– Аз ли? – започна да протестира тя. – Ти си тази, превърнала безсънието в хоби.
Тъй като ръцете ми бяха заети, я избутах към вратата с рамо.
– Не е толкова хоби, колкото желание да се вкопча във всеки грам самоуважение, което ми е останало. – Тя се намръщи и аз добавих: – Вярно, това не говори много. А, и утре искам да провериш Кзандър Поуп.
– Кзандър Поуп. Ясно – потвърди тя, без да отмества поглед от бъркотията. – Чакай, защо?
– Защото мисля, че с дъщеря му се е случило нещо много лошо и трябва да разбера какво. – Йоланда имаше само един брат, така че племенницата, за която говореше, трябва да бе негова дъщеря. Исках да разбера какво е станало.
– О – каза тя и кимна, – мислиш ли, че Йост има пръст?
– Йоланда мисли така и това ми е достатъчно.
Глава 17
Умело преструващ се на отговорен гражданин.
НАДПИС НА ТЕНИСКА
След като убедих Куки, че съм добре и имам намерение да поспя – ама не, – прекарах останалата част от нощта в подреждане и чистене на бойното поле. Намерих една книга, която бях купила повторно, тъй като се бях предала след дълго търсене. Намерих и втория екземпляр, който също бях загубила и бях купила трети. Така и не намерих третата книга, явно беше изчезнала за вечни времена.
Господин Уонг също беше доста объркан. Той продължаваше да се рее в ъгъла с гръб към мен, без да продумва, но все пак изглеждаше разтърсен от изпитанието. А може би просто си въобразявах.
Въпреки че нищо не липсваше, освен ако престъпникът не беше взел третия екземпляр на "Сладка дива любов", се почувствах някак осквернена, сякаш апартаментът ми вече не беше сигурното убежище, както го възприемах досега. По същия начин, както когато разбрах, че Дядо Коледа не съществува или че от бонбоните се дебелее, след като навършиш деветнайсет.
Момиченцето с ножа ме наблюдаваше, докато чистех. Не се бях замисляла, че може тя да е срязала гумите ми. Може би дължах извинение на долния лъжец. Но все пак, възможно ли беше дух да ми среже гумите? Опитах се да я заговоря, но тя не реагираше. Следеше какво правя, но така и не ме погледна директно. Обмислях дали да не рискувам, като се опитам да разбера коя е тя и да я убедя да премине, но никак не ми трябваше прободна рана точно сега.
Някъде към три и половина се мушнах под душа и се зачудих къде ли е Рейес, какво прави, къде спи. Не е лесно да си избягал затворник, чиято снимка може да бъде видяна на всеки телевизор в три щата.
Мобилният ми телефон звънна и протегнах ръка зад завесата да го взема.
– Госпожица Дейвидсън? – попита мъжки глас.
Не разпознах нито гласа, нито номера.
– Аз съм.
– Обажда се заместник-шериф Мичъм от шерифската служба в Корона. Говорихме по-рано.
– Да, за срязаните ми гуми.
– Съжалявам, че ви будя, но можете ли да дойдете днес?
Мислено отстъпих крачка назад.
– Щом трябва. Така или иначе щях да сменям гумите, така че не е голям проблем.
– Мъжът, с когото сте се скарали, Фарли Сканлън, е бил намерен мъртъв в дома си рано тази сутрин.
Мамка му.
– Сериозно? – Може Ърл Уокър отново да се опитваше да прикрива следите си и заради моето душене наоколо мъжът да е бил убит.
– Обикновено не се шегувам за такива неща.
– Добре, да, ще дойда. Но не знам с какво ще ви бъда полезна.
– Трябва да ви зададем някои въпроси – каза той с остър тон.
– Чудесно. Заподозряна ли съм?
– Ако обичате, просто елате, госпожице. Незабавно.
Аз пуснах дълга въздишка.
– Добре. Чакайте – казах, след като ми хрумна нещо. – Знаете ли часа на смъртта?
– Просто елате.
– Заместник-шерифе – изрекох ядосано, – апартаментът ми е бил разбит снощи, докато съм била в Корона заради случилото се. Мислех, че Фарли Сканлън го е извършил, но може би не е така.