– Извинявай – измънка тя, все още неразсънена, дори и след като си взе душ. – Не надясно, наляво.
– Значи трябва да съм на мястото, но не виждам хижа. – В тази връзка, бях толкова уморена, че виждах всичко двойно освен хижа. Примигнах силно, за да успея да фокусирам погледа си. – Всички тези дървета си приличат. Май са близнаци или четиризнаци.
– Има ли път? – попита тя.
Отбих колата към малко сечище встрани от пътя, потърках очи и се огледах.
– Да, въпреки че не е точно път. Пък и не съм много сигурна дали колата ти ще мине.
Тя ахна.
– Да не си посмяла да спускаш колата ми по планинска пътека.
– Сериозно? На предишната задният мост се държа много добре.
– Чарли Дейвидсън!
– Шегувам се. Защо да не се посмеем? – Боже, ужасно беше докачлива по отношение на колата си.
Зачудих се дали да ѝ кажа за снимката и реших да го направя на всяка цена. Ако щеше да ме преследва до края на дните ми, и на нея ѝ се полагаше. Нямах представа защо. Мизерията на духа си търси компания. Това ме подсети за Мизъри. Много ми липсваше, но сега не му беше времето да се тръшкам по този повод.
– Може би трябва да изчакаш Гарет – предложи Куки. – Къде всъщност е той, по дяволите?
– Не беше на смяна, като тръгнах. А и след като го отървах от телефона му, не знам как можем да се свържем с него.
– Ами Ейнджъл?
– Казах му да се лепне за доктора като гъсеница за маруля. Няма да се появи скоро.
– Мамка му. Трябва да намериш начин да привикваш това хлапе.
– Знам. – Свлякох се от твърдата седалка от изкуствена кожа на тауруса. Още не можех да се отърся от мъката, която ме беше обзела, щом видях Рейес вързан и с превръзка на очите. – Може би не трябваше да хвърлям телефона на Гарет в оня вир.
– Мислиш ли?
Въздъхнах. Нищо не можех да направя.
– Добре, тръгвам натам. Ще се обадя, ако си счупя някой крак или ме изяде мечка.
– Прави се на скала.
– Сега ли?
– Не, ако започне да те яде мечка.
Замислих се, преди да отговоря.
– Има ли скали, които крещят и реват, защото най-вероятно това ще правя, ако някоя мечка загризе ръката ми.
– Толкова ли е трудно да лежиш мирно, докато те изяде жива?
– Май да.
Запрепъвах се нагоре по пътеката и стигнах до хижа, облицована с дялан камък, в който беше издълбано името Йост. Пробвах вратата, но беше заключена и съвсем случайно счупих един прозорец. Нямах време, а и не си падах по разбиването на врати. Беше заложен животът на жена. Доктор Йост можеше да ми прати сметката.
След като не открих нищо необичайно в къщата, обиколих около нея в търсене на мазе или някакво подземие, а момиченцето с кухненския нож ме следваше. Доста беше любопитна. Обърнах се към нея и коленичих, като се надявах да не ме намушка случайно в окото.
– Сряда.., какво ще кажеш да те наричам Сряда? – След като не получих отговор, попитах: – Виждаш ли някакво подземие? – Ръцете ѝ висяха сковано до тялото, а едната стискаше ножа, като че ли животът ѝ зависеше от това. Гледаше през мен, пепелявото ѝ лице изглеждаше уплашено. Реших да установя физически контакт, но в момента, в който докоснах рамото ѝ, тя изчезна. Естествено. Появи се на капака на едно близкостоящо АТВ, напрегната и втренчена в нищото.
Продължих да търся и в този момент телефонът ми звънна. Беше Нейтън Йост.
– Здравейте, госпожица Дейвидсън ли е? – попита той, когато вдигнах.
– Чарли е.
АТВ-то беше доста очукано, но повечето бяха такива.
Това беше практично АТВ с електрическа лебедка и въже в задната част.
– Обажда се Нейтън Йост. Чудех се дали сте имали време да се запознаете със случая на жена ми.
Лебедката изглеждаше относително нова, но онази част, към която беше прикачена за АТВ-то, беше счупена, сякаш докторът я беше използвал за нещо доста тежко. Освен ако не се занимаваше с изкореняване на дървета, не можех да си представя за какво му беше лебедка. Е, не бях мъж все пак. Използването на лебедки си беше мъжка работа. Също като задирянето на жени.
– В момента се занимавам с него, докторе. – Отново огледах района.
– Значи ще поемете случая? – попита той, като се стараеше да звучи ентусиазиран.
– Със сигурност.
Нямаше друго необичайно в имота. Хижата беше невзрачна и при все че имаше електричество и течаща вода, хранех по-високи очаквания за собственост на лекар милиардер. Вътре имаше всякаква къмпингарска екипировка, фенери, спални чували, пособия за катерене, въжета. Нищо необичайно.