— Отвратително — измърмори тя.
— Мъжете, които нападнаха Калан и мен в каруцата, бяха по-едри.
— Имате предвид мъжете, които са ви нахапали така жестоко ли?
— Да. Те бяха силни, добре хранени и облечени в обикновени дрехи, които двамата с теб бихме сметнали за най-нормални. Бяха си точно полухора, които възнамеряваха да ме изядат, за да вземат душата ми, ала дрехите им не бяха по-различни от тези на твоите съселяни.
Тези тук са по-дребни, по-слаби, много от тях имат нездрав вид. — Той посочи към една откъсната ръка, която стърчеше насред струпаните отломки. Цялата беше издрана и осеяна със зейнали рани. — Повечето сякаш са болни, като този тук. И като че всички са недохранени. Изглеждат така, сякаш живеят като животни.
Освен разликата в ръста и видимото им здравословно състояние, друго отличително нещо е, че мъжете, които ме нападнаха, говореха. Звучаха относително интелигентни. Премисляха какво ли може да се е случило, преди да се натъкнат на нас, и крояха планове какво да направят.
— Планове ли? Какво искате да кажете? Какви планове?
— Мен искаха да изядат още на място, за да се опитат да извлекат душата ми, ала се канеха да вземат Калан и да си я оставят за по-късно или да я изтъргуват. — Той махна с ръка към глава, все още закрепена за едното рамо и ръката, и няколко обезглавени туловища. Всички раздробени човешки останки бяха отрупани с какво ли не — от тресчици до дълги и остри дървени копия. — Ти чу ли изобщо някой от тези получовеци да каже нещо? Да ни викне да спрем или нещо такова?
— Само ръмжаха и виеха — отвърна тя и се сгуши.
Ричард кимна.
— Значи, макар сегашните ни нападатели и мъжете, които ми се нахвърлиха в каруцата, да са все полухора, копнеещи да откраднат душите ни, помежду им има съществена разлика.
Саманта отметна заплетената на валма черна коса от лицето си и се заозърта наоколо, пристъпвайки внимателно сред останките, докато го следваше плътно по петите.
Тя обмисли думите му и се намръщи.
— Струва ми се странно полухората да са толкова различни.
— А и онези тела, които видях… — каза Ричард, докато прехвърляше крак през едно твърде дебело разцепено и повалено дърво, на което първо трябваше да седне странично.
Стволът беше прекалено голям за Саманта, затова тя просто го заобиколи.
— Какви тела? — попита го.
— Много от полухората, които са ни нападнали, преди да дойда в съзнание, са били убити от войските, които ни придружаваха, и доколкото мога да преценя, посредством някаква магия, която Зед и Ничи са успели да извикат. Беше тъмно и аз едва започвах да се съвземам, но още тогава, а и по-късно, когато Естер и останалите дойдоха да ни спасят, видях няколко тела, жертви на кървава битка, както ми се стори. Не успях да ги огледам внимателно, ала всички те изглеждаха еднакво и изобщо не приличаха на полухората тук, нито пък на мъжете, които ме нападнаха. Дочух да изказват подозрение, че било работа на шун-тук.
— Шун-тук ли? Те как изглеждат? — попита Саманта.
— Бяха полуголи. Някои носеха панталони, а други просто препаски на кръста. Нито един нямаше риза, а само някакви горни дрехи, които ми заприличаха на декоративни елеци, обшити с мъниста, амулети и талисмани.
До един обаче бяха омазани с белезникав прашец. Очите им бяха почернени с кал, сажди или нещо друго. Останалата част от лицата им беше покрита с млечнобяло вещество, вероятно пепел от изгорели дърва. Главите им бяха бръснати. На теметата на неколцина стърчаха кичури коса. За да сочат право нагоре, явно ги бяха омотали в мъниста, зъби и кокали.
Саманта отново обгърна тяло с тънките си ръце.
— Това звучи страшно.
Ричард кимна.
— Всички воини се стараят да изглеждат по-заплашителни, а тези шун-тук определено си бяха свършили работата.
— Значи, казвате, че тези три различни вида — дрипавите и болнавите тук, добре облечените мъже, които са ви нападнали, и варварски нашарените шун-тук — са все полухора.
— Точно така. Съвсем различни, ала все полухора. Работата е там, че в хрониката на Наджа, там, където говореше за опасността, която те представляват, не се споменаваше да са различни. Казваше само, че сътворителите на император Сулакан в Стария свят са създали полухората, с цел да им служат като оръжия. По-късно хората на Наджа тук, в Новия свят, са успели да ги съберат на едно място заедно с ходещите мъртъвци и да ги затворят зад Предела.
Саманта бързо се покатери върху един пън, за да не изтърве мисълта му.
— Е, накъде биете в такъв случай?
— Искам да кажа, че нещо се е случило, откакто са ги затворили зад Предела, и вече не са същите.