Выбрать главу

Саманта изглеждаше объркана.

— Има ли наистина някакво значение?

Ричард я изгледа през рамо и вдигна вежда.

— Според Наджа някои от тях са владеели окултна магия.

Тревогата ясно пролича в изражението й.

— Тези тук не го показаха по никакъв начин.

Ричард се спря за миг и я погледна.

— Тъкмо това ме притеснява най-много. Може би тези тук са просто скитници, лешояди. Ние говорим за полухора, които навярно са се развили от времето на Наджа насам, които са по-опасни, които може би са още по-умели в лова на хора с души от онези от времето на великата война или от загиналите тук и сега.

Докато крачеха покрай струпаните останки, в изражението на Саманта се четеше единствено безпокойство.

След известно време стигнаха пределите на сринатата със земята гора. В самия й край няколко големи дървета бяха полегнали върху други, все още изправени, в незасегнатата част от леса. От това, което Ричард знаеше за повалените от силен вятър дървета, такава непосилна тежест можеше да събори и някои от опорните. Разрушението още не беше приключило за тази част от гората. Щеше да продължи, докато по-слабите растения най-сетне не се предадат. Рано или късно дърветата щяха да пораснат, ала щеше да отнеме много време, преди сечището да се раззелени и пространството между съборените останки от вековните дървета да се запълни.

— Внимавай — предупреди я Ричард, докато заобикаляше няколко по-малки, полегнали върху горски гигант дървета. — Ако клоните, които ги придържат, поддадат, може да се сгромолясат всеки момент. Върви по стъпките ми, докато не навлезем пак в гората и не се озовем вън от опасност.

Ричард си проправяше път през погрома от пострадали, но все още изправени дървета, като се опитваше да избягва онези от тях, които според него бяха изложени на най-голям риск от сгромолясване. Само че нямаше как да заобиколи всички, защото стотици катурнати дървета несигурно се придържаха за клоните на останалите. Всичките бяха надупчени от трески, някои с размера на пръст, а други по-големи от крака му. Голяма част от кипнатите дървета се бяха закачили за някоя цепнатина и нямаше да оцелеят.

— Значи, както изглежда, тези шун-тук са хванали нашите — след кратък размисъл каза тя. — И как ще ги намерим?

— По думите на мъжете съдя, че живеят в отдалечени земи отвъд Предела. — Ричард предпазливо мина под частично изкоренено дърво, което беше надигнало късове пръст. — Те звучаха изненадани, че шун-тук са дошли толкова надалеч. Доколкото разбрах, владеят огромни територии.

— Чудесно — измърмори под нос Саманта. — Значи, казвате, че полухората, които най-вероятно държат вашите приятели и моята майка в плен, се намират далеч навътре в Третото кралство.

— Изглежда твърде възможно — потвърди Ричард, навлизайки в сенчестия горски свят. После посочи назад към опустошението. — Не ми се вярва този вид полухора да са склонни да вземат пленници. Мисля си, че ако заловят някого, по-скоро ще го изядат на мига. Шун-тук ми се струват различни. Подбудите им са по-дълбоки.

— Това означава, че ще трябва да ги търсим, а като ги намерим, ще се сблъскаме с още по-големи проблеми от тези досега.

— Опасявам се, че да. — Вече навлязъл по-дълбоко в тъмните сенки на притихналата гора, Ричард се поспря и се обърна към Саманта. — Нещото, което ме тревожи най-силно, е окултната магия, която Наджа казва, че владеят. Възможно е тя да е набирала сили, докато са били затворени зад Предела.

Момичето сбърчи носле.

— Откъде накъде ще е набирала сили?

— Природата се стреми към равновесие.

— Какво имате предвид?

— В природата винаги съществува баланс между хищник и плячка. Ако има прекалено много зайци например, ще се родят повече вълци, за които съответно ще има предостатъчно храна. Броят на вълците ще нарасне, а прекомерната популация на зайци ще се свие. Ако вълците станат твърде много, те ще ловуват постоянно, ще изчерпят източника си на храна и ще останат без плячка. Тогава по-малко вълци ще преживеят гладуването. Ето защо ще оцелеят повече зайци, и така нататък, понеже природата се стреми към равновесие.

— Ала това се отнася само за животните.

— Природата по принцип се стреми към равновесие. Дори в популацията на самите вълци, като например да има равновесие между мъжките и женските. Адитивната магия се балансира от субстрактивната магия. Свободната воля се балансира от пророчеството.

Саманта отметна косата от лицето си, докато вървеше току зад гърба му.

— Ами, това точно ми се вижда смислено, но какво общо има равновесието с окултната магия?