В крайна сметка прецени, че най-вероятно всички преследващи ги полухора са били заедно. Не му се вярваше част от тях да са се въздържали да не настъпят заедно с останалите. Бяха водени от глада за души, така че не без основание прие, че всички трябва да са загинали при взривовете в гората.
Взел предвид всичко това, Ричард избра пътеката, за да стигнат възможно най-бързо. Изгарящото го чувство за неотложност беше твърде основателно, за да го пренебрегне. Разбира се, беше му пределно ясно, че още полухора, други видове полухора от най-различни части на Третото кралство, като нищо може да се зададат по пътеката или да ги причакват в засада. Още една причина да бъде нащрек.
Взел окончателно решение, той се спусна напред с твърдото намерение да се възползва от времето, което пътеката ще им спести. Проходът между дърветата приличаше на добре познатите на Ричард второстепенни пътища от Сърцевинната земя. Не беше добре поддържана пътека, която да улеснява бързия преход, ала въпреки това беше много по-лесно да се придвижваш по нея, отколкото сам да си проправяш път през девствената гора. Освен това не беше достатъчно широка, та двамата да могат да вървят рамо до рамо, така че се налагаше той да води, а Саманта да го следва и понякога даже да подтичва, за да го догони. Ричард не спираше да проверява околността пред тях и встрани, докато напредваха възможно най-тихо.
Тук-там се натъкваха на повалени от вятъра дървета, паднали напряко на пътеката, и се налагаше да ги прескачат. На места покрай прохода растяха млади дървета, които образуваха тесни зелени тунели, чиито клони и тръни непрекъснато шибаха ръцете и краката им.
Оловносивите облаци се съюзяваха с гъстата горска растителност и превръщаха подобната на тунел пътека в още по-тъмно и мрачно място. От време на време в далечината Ричард чуваше птичи крясъци или писукане на катерички, ала през повечето време гората беше мъртвешки тиха. Боровите иглички поемаха от въздуха мъгла и роса и ги задържаха, докато капчиците не натежаваха дотолкова, че да се стекат надолу.
По обяд Ричард направи съвсем кратка почивка, за да хапнат нещичко. След като по-рано беше изяла сушеното месо, сега Саманта изглеждаше по-добре, така че той не отдели повече от необходимото време да си поемат дъх за миг, докато вадят храна и вода от чантите си.
След това бързо поеха отново на път и продължиха да вървят през целия следобед, без да зърнат някого или нещо извън обичайното. Прекосяването на гората по някакъв начин му действаше успокояващо. Напомняше му за детството му в Еленовата гора и за годините, прекарани като горски водач. Беше време на спокойствие и доволство, преди да познае тревогите на широкия свят.
Улови се, че се заглежда в различните видове мъх по камънаците, от който приличаха на зелени възглавници, и местата, където плъзваха по земята и се прокрадваха нагоре по стволовете на дърветата. Тук-там виждаше красиви и нежни малки бели цветя. По някакъв начин те изглеждаха странно, понеже пътуването беше изпълнено с толкова опасности и страхове, че красотата сякаш нямаше място там. Мина му през ум мисълта, че тя уравновесяваше безпокойството, което чувстваше.
Саманта беше сложила качулката си, за да не се мокри косата й от ситния дъждец и случайните капки, падащи от надвисналите клони. Вървеше с наведена глава и бързаше да не изостава. Позата й издаваше колко уморена се чувства, ала не се оплакваше. Ричард съжаляваше, че налага толкова бърз ход, ала нямаше друг начин. Предполагаше, че тя мисли за майка си и няма нищо против бързото им придвижване.
Щом започна да се стъмва, той излезе от пътеката, за да намерят място за пренощуване. Не искаше да се озовава някъде, където хора… или полухора… биха могли да се натъкнат на тях. Отклони се от пътеката на няколко пъти, като нарочно избираше най-труднопроходимите места, обрасли с най-гъстата растителност. Хората, които се отклоняваха от горските пътеки, почти винаги избираха най-лесния маршрут, затова той искаше да отиде там, където е най-малко вероятно да се появи някой.
Най-сетне намери подходящо уединено местенце в пролука в скала, която се издигаше на метър, метър и нещо от земята. Огледа района за следи от опасни животни, включително и хора. Не видя признаци някой някога да е идвал на мястото. Не забеляза пещери, в които можеха да живеят мечки или вълци, нито пък змии.
Светлината помръкваше, а мъглата се сгъстяваше, затова той побърза да отсече няколко млади дървета, които облегна на скалата. Изградил рамката, натрупа отгоре борови и елхови клонки, а върху тях нахвърля съчки, за да прикрие свидетелствата за човешка намеса. Докато приключи, вече почти беше паднал мрак.