Хапнаха набързо малко наденички, сухари и няколко резена сушени ябълки. После събраха багажа и скоро поеха на път. Не след дълго се натъкнаха на малък ручей, което доста улесни придвижването през гъстите шубраци. Докато вървяха, Ричард оглеждаше бистрата клокочеща вода за риба, но не забеляза нищо.
Вървяха покрай каменистия бряг на потока от час, когато той реши да отиде на разузнаване, за да се увери, че не са се приближили прекалено до произволно проправената пътека на полухората. Нареди на Саманта да приклекне между една скала и няколко млади смърча, където щеше да бъде добре укрита и можеше да го изчака да се върне. На места пътеката на полухората криволичеше безцелно, затова той искаше да е сигурен, че все още се придържат на достатъчно голямо разстояние от нея и са в безопасност.
Оказа се, че е доста надалеч. Ричард я огледа, но не забеляза знаци някой да е минавал по нея през нощта. Доволен от видяното, той заключи, че могат да продължат да се движат напред, като използват потока вместо проход през дърветата.
Покрай водата растяха предимно кедри, а тучна покривка от мъх застилаше брега тук-там. Потокът откриваше известно пространство насред гората, така че те успяха да наваксат малко с времето. Дебелите туфи мъх улесняваха вървенето, а течащата вода заглушаваше звуците, които издаваха. Безшумното придвижване означаваше безопасност, защото дори наоколо да се мотаеха полухора, ако не можеха да чуят Ричард и Саманта, нямаше да ги погнат.
На едно място потокът заобикаляше оголена скала и на излизане от завоя те ненадейно се натъкнаха на коленичил мъж, който гребеше вода в шепи, за да утоли жаждата си. Не ги беше чул да приближават нагоре по течението по мъхестия бряг. Надигна глава от сключените си длани, изненадан да види изникналите иззад скалата Ричард и Саманта, а водата изтече между пръстите му. Беше по-добре облечен от полухората, които Саманта беше избила, и изглеждаше по-як като мъжете, нападнали Ричард в каруцата.
Ричард се изненада по-малко от него, тъй като мисълта, че може да срещне някого от тях, никога не беше напускала съзнанието му. Знаеше, че като се има предвид така добре отъпканата от полухората нова пътека, съществува вероятност някои от тях да се отклонят, така че през цялото време беше нащрек. И все пак внезапната среща го разтърси неприятно, след като така дълго бяха бродили из гората съвсем сами.
Мъжът първоначално замръзна на място от изненада, но бързо се окопити. Очите му моментално се озариха от онзи дивашки глад, присъщ за всеки хищник, неочаквано зърнал плячката си да изниква в непосредствена близост до него.
Човекът се хвърли напред с всички сили. Оголи зъби и изръмжа, спускайки се към Ричард. Докато връхлиташе, той се пресегна да повали жертвата си.
Ричард обаче го очакваше, ала вместо да посрещне заплахата челно, в последния момент се отдръпна встрани. Когато онзи прелетя покрай него, той обви ръка около врата му в задушаваща хватка, за да не може да извика за помощ.
Мъжът се бореше, мяташе назад ръце да докопа Ричард, да издере лицето му и да избоде очите му. Зъбите му бяха оголени, ала не успяваше да отхапе парче плът. Ричард надигна мускулестия мъж от земята и натисна врата му, за да спре притока на кръв.
Силите му скоро се изчерпаха и опитите да се съпротивява стихнаха.
— Кой си ти? — попита го Ричард.
Мъжът успя само да изръмжи, макар да полагаше огромни усилия да задържи очите си отворени.
— Колко остава до Северната стена? — продължи с въпросите Ричард.
От ъгълчетата на устата на човека се точеха лиги, докато се мъчеше да си поеме въздух, да остане в съзнание и в същото време да отвърне на удара.
— Колко? — процеди през зъби отново Ричард.
— Може би около ден.
— А шун-тук? Колко остава до техните земи отвъд Северната стена?
Мъжът не отговори и Ричард стегна хватката около врата му. Очите му изскочиха от орбитите. Изплези език и лицето му почервеня.
— Колко остава до кралството на шун-тук? — повтори въпроса си Ричард със заплашително спокоен тон.
— Не зная… Никога не съм ходил чак дотам. Не съм толкоз тъп.
— Колко е далеч?
— Дни. Поне още няколко дни. Ала те ще ви заловят, ще изядат месата ви и ще изпият кръвта ви. Ще вземат душите ви.
— Човек не може да вземе душа, като изпие кръвта или изяде плътта. Няма начин да отнемеш нечия душа. Невъзможно е.
Мъжът се замята още по-ожесточено, мъчейки се с подновени сили да се протегне назад и да сграбчи каквото и да било. Не успя. Ричард не искаше да рискува и затягаше хватката още повече, за да заяви ясно намеренията си.