— Трябва незабавно да се погрижим за раните ви — рече му Естер. После се обърна към някои от жените, които ги бяха последвали. — Донесете топла вода и парцали. Ще трябва да приготвим лапи. Трябват ми и превръзки, а също и игла и конец.
След като жените излязоха от помещението, за да изпълнят заръките й, Естер коленичи до Ричард. С нежни движения тя внимателно повдигна ръката му и разхлаби турникета, за да погледне под пропитата с кръв превръзка.
— Не ми харесва цветът на ръката ви. Раните от ухапване трябва да се промият — каза тя и вдигна поглед към очите му. — Освен това се нуждаете от по-даровит помощник.
Ричард разбра, че тя има предвид, че трябва да бъде лекуван от човек с дарба. Той кимна, след което се наведе настрани и внимателно отмести няколко кичура от лицето на Калан, за да може да положи вътрешността на китката си върху челото й. Имаше треска.
— Аз мога да почакам. Искам първо да се погрижите за Майката Изповедник.
Когато отново погледна към Естер, лицето й се беше вкаменило от мрачно предчувствие. Очевидно тя смяташе, че именно той се нуждае незабавно от помощ.
Ричард заговори по-меко:
— Благодарен съм за всичко, което ти и народът ти сторихте за нас, но моля ви, бих желал първо да помогнете на съпругата ми. Права си, че раните от ухапване трябва да се промият, но тя е в безсъзнание и очевидно се намира в по-голяма беда от мен. Вероятно моите рани могат да се зашият и да се превържат, докато вашият човек с дарбата се погрижи най-напред за Майката Изповедник. Умолявам ви, тревожа се за състоянието й. Искам да бъда сигурен, че тя ще се оправи.
Естер се взря за кратко в очите му, след което леко се усмихна.
— Разбирам.
После се обърна и махна с ръка.
— Питър, моля те, отиди да се увериш, че Сами идва насам.
Шеста глава
РИЧАРД СЕ ИЗВЪРНА ОТ КАЛАН, щом чу, че по коридорите приближават стъпки. Първата жена, която се приведе да мине под овнешката кожа, затулваща входа, носеше кофа с вода. Други подире й носеха още кофи, превръзки и други принадлежности.
Той се изненада да види след тях да влизат няколко по-възрастни жени, които съпровождаха дребничко момиче с едва напъпила женственост. Буйна дълга черна коса обрамчваше малкото й лице. Тъмните й очи бяха ококорени от почуда и тя стоеше скована, прикрита от струпаните край нея жени. Гладката кожа на продълговатото й лице, засенчено от тъмното изобилие от къдрици, изглеждаше бледа на светлината на свещите.
Естер се изправи и посочи с ръка Ричард.
— Сами, това е Господарят Рал. А жената, която лежи там, е неговата съпруга, Майката Изповедник. И двамата са били ранени тежко и се нуждаят от помощта ти.
Тъмните очи на момичето за момент се насочиха към Калан, преди отново да се върнат към Естер. Подканена от нея, девойката колебливо пристъпи напред. Надигна краищата на дългата си пола и направи непохватен реверанс пред Ричард.
Не му беше трудно да разбере, че момичето не просто се срамува от него, а се ужасява. Родена на толкова малко и отдалечено място, вероятно рядко срещаше непознати, камо ли такива като тях. Въпреки болката и притеснението си за Калан той се насили да й се усмихне топло, за да я успокои.
— Сами, благодаря ти, че дойде.
Тя кимна и обви тънките си ръце около тялото си. После, без да го удостои с отговор, се приюти обратно при възрастните жени.
— Сами, би ли ни извинила за минутка, ако обичаш?
Той вдигна поглед към Естер.
— Може ли да говоря с теб насаме?
Естер явно се беше досетила защо иска да се обърне към нея насаме. Насили се да му се усмихне набързо в отговор, преди да отпрати малката групичка към изхода. Очевидно объркани, жените се забавиха, но накрая се подчиниха, щом Естер внимателно ги отпрати навън и спусна овчата кожа на входа.
— Господарю Рал, знам, че…
— Та тя е дете.
Жената изпъна гръб, плесна с ръце и си пое дълбоко въздух. След това се приближи към него и каза, като внимателно подбираше думите си:
— Да, Господарю Рал, и макар да е само на петнайсет, тя е дете с дарба. А в момента вие двамата се нуждаете тъкмо от това. Аз бих могла да се погрижа за разрезите и драскотините, да успокоя треската с билки, дори да наместя счупена кост — тук тя махна към Калан, — но не знам как да помогна на нея. Дори нямам представа какво й е. Да, Сами е млада, но не й липсват познания и умения.
Ричард си спомни времето, когато беше на възрастта на Сами.
Тогава си мислеше, че е напълно пораснал и че светът му е, общо взето, ясен. Макар да знаеше повече, отколкото повечето възрастни допускаха, с годините беше осъзнал, че въпреки всичките си знания е разбирал много по-малко, отколкото си е мислел, главно защото никога не си беше давал сметка колко много неща има още да учи. Сега, от гледната точка на възрастен, изправен пред такива деца, той беше наясно колко ограничена е всъщност представата на младежите за света, независимо от познанията им.