От своето открито място сред канелена папрат и разлистени каменни дъбове, през които им се откриваше гледката, затулена от изправените на пост в края на гората борове, Ричард успя да види, че все още се намират доста встрани от портите, точно каквото беше и намерението му, за да не се натъкнат на тръгнали на юг от Третото кралство полухора. Искаше да остане скрит, за да има възможност да проучи терена.
— Хайде — подкани Саманта и продължи напред.
Уверил се, че без съмнение най-после са достигнали стената, той закрачи по-бързо. Саманта трябваше да подтичва, за да не изостава. При все че влагаше повече усилия да се придвижва по-бързо, Ричард не спираше да оглежда бдително околността за признаци за дебнеща опасност. Не искаше да го сварят неподготвен и ненадейно да му се наложи да се бие с пълчища полухора в гората.
— Какво ще правим, като стигнем там? — попита Саманта, задъхана от усилието да го догонва.
— Все още не съм съвсем сигурен. На първо време трябва да минем през портите. След това да продължим да се движим на север, докато не открием земите на шун-тук.
— А после какво?
Ричард се намръщи и я изгледа през рамо.
— После ще спасим нашите близки, държани в плен там.
— И как ще го направим?
Ричард предпазливо скочи по няколко камъка, за да прекоси малък бавен ручей.
— Ще ми се да знаех. Ще се наложи да преценим ситуацията на място и чак тогава да намислим план.
— Навярно ще мога да използвам магия, за да помогна някак. Нали се сещате, да им отвлека вниманието или нещо такова.
— Или нещо такова — каза Ричард.
Оживила се първоначално, че вече се намират толкова близо, сега Саманта потъна в тревожно мълчание. Най-накрая изплю камъчето за естеството на притесненията си.
— Господарю Рал, нали помните как Джит ви беше пленила?
Ричард отмести нисък боров клон встрани, като го задържа, докато мине и тя.
— Имаш предвид как ни беше вплела във всички онези бодливи тръни ли?
Саманта кимна и се наведе, за да се провре под клона, който той държеше.
— Ами ако шун-тук правят така с всички, които сме тръгнали да спасяваме?
Веждите на Ричард се сключиха.
— Не разбирам какво се опитваш да кажеш. Питаш какво ще правим, ако всички са оплетени в бодливи тръни ли?
— Не съвсем. — Тя надникна иззад гъстата си черна коса и срещна погледа му. — Нали се сещате какво са сторили с Майката Изповедник? И какво са се канили да сторят с вас?
Изведнъж той осъзна какво иска да каже тя.
— Ах. Имаш предвид начина, по който режеха Калан и източваха кръвта й ли?
— Точно така. Казахте, че са източвали кръвта й и са я събирали в купи, с които са хранели Джит.
Помръкнал, Ричард се извърна леко към нея, докато крачеше между извисяващите се дървета.
— Те са източвали кръвта й, Господарю Рал. Щели са да го сторят и с вас, ако не бяхте успели да убиете Джит и да избягате. Тя е събирала и пиела кръвта на Майката Изповедник, точно както е правела с всичките си жертви.
Ричард се спря.
— Какво искаш да кажеш?
— Помните ли какво рече онзи мъж при потока, преди да го убиете? Каза, че иска да изпие топлата ми кръв. В хрониката на Наджа се споменаваше, че поглъщат и последната капка кръв на човек, защото вярват, че душата може би се крие там и се опитва да избяга. Разбирате ли накъде бия? Те смятат, че душата обитава живия човек и може да се измъкне. Значи, пият кръвта с надеждата, че ще я уловят, докато го напуска.
— Значи, ти се чудиш дали шун-тук, за разлика от другите хора, които ти уби там, в гората, не са развили въображението си чак дотам, че да смятат кръвта за „жизнената сила“ на човек, за материала, от който е направена душата, и може би пленяват хора, за да източват кръвта им в опит да извлекат душата, да я изпият и да я поемат в себе си.
Саманта сви крехките си рамене.
— Не зная. Може би да. В края на краищата Джит е дошла от Третото кралство, така че онова, което стори на Майката Изповедник, сигурно трябва да ни говори нещо за това какви са хората там и как разсъждават. Онзи мъж, изглежда, мислеше същото, нищо, че другите, които убих в гората, бяха по-диви и просто искаха да ни изядат.
Ричард не се беше замислял за това.
— Предполагам, че е възможно.
— Майка казваше, че е трябвало да се досети, че заселването на Джит в блатото е знак, че тя е била една от първите, които са избягали отвъд Северната стена. Упрекваше се, задето не си е дала сметка, че това е бил един от знаците, че в Северната стена е настъпил пробив.
Ами ако освен това Джит разкрива начина, по който мислят и действат тези полухора? Ами ако шун-тук са искали да се сдобият с пленници заради кръвта им, както ние гледаме животни за мляко? Ами ако ги държат в плен само за да източват кръвта им, мислейки си, че само чрез нея могат да си присвоят душите им?