Известно време Ричард наблюдава безмълвно, а студените пръски мъгла мокреха лицето му. Проследи с поглед горния ръб на стената по цялото й протежение, за да провери дали някой не ги следи, дали от време на време не се появяват стражи. Нямаше как да бъде сигурен, разбира се, ала поне не забеляза никого. Не знаеше дали не разполагат с малки пролуки, през които да дебнат. Макар че защо им беше да го правят? Стената беше издигната, за да ги държи вътре, а не да ги защитава.
Помисли си, че е възможно всички онези, които са искали да излязат, вече да са го направили, а онези, които не са искали, да са останали на север, там, където са живели в продължение на хилядолетия. Възможно беше също така да излизат само в определени моменти, за да ловуват, след което да се връщат обратно на сигурно място в своето кралство, подобно на прилепи, които излизат нощем да се хранят с кръв.
Най-много се чудеше обаче как двамата със Саманта ще влязат вътре, без да ги забележат, веднъж напуснали укритието си. Безспорно нямаше никакъв шанс да се изкатерят по стената. Външната фасада изглеждаше прекалено гладка, та да могат да се захванат или да стъпят някъде. Естествено, ако се приближеше, може би щеше да намери малки пролуки между камъните, за които да се задържи, ала не му се вярваше. По-важното беше, че дори да успееха да се покатерят горе, щяха да бъдат на открито и да са изложени на опасност за дълго, и лесно можеше да бъдат обстреляни с лъкове. Възможно или не, Ричард се отнасяше подозрително към целесъобразността на изкачването на стената.
Планините от двете й страни изглеждаха още по-недостъпни. Те сякаш предоставяха повече възможности за катерене от гладката стена, ала въпреки това му се струваха невероятно мъчни за изкачване, ако не и непреодолими, особено както беше мокро. Освен това на скалите също щяха да бъдат изложени на открито твърде дълго.
Беше сигурен също така, че хората от времето на Наджа не биха изградили Предела тук, ако имаше лесен начин да прехвърлиш или да заобиколиш планината. Безспорно преградната магия е била основното средство, с което са задържали заплахата вътре, ала както и стената, планината сама по себе си представляваше трудно преодолима бариера, веднъж щом силата на заклинанието бе започнала да отслабва. Изкачването по тези скали беше не по-разумна възможност от катеренето по стената.
Освен това причината да търси друг начин да влязат вътре, вместо да минат през портите, беше да не се озоват на открито, за да не бъдат забелязани.
Изненадата беше най-силното им оръжие. Ако нямаше наистина основателна причина, той не искаше да се отказва от него.
Щеше му се да разполага с дракон, който да ги пренесе над внушителната стена, запълваща отрязъка между планините, ала не беше зървал дракони от много дълго време.
И така, единственият възможен път към Третото кралство оставаха портите.
Застанал там, вторачен в стената, Ричард осъзна, че това, което всъщност вижда, е физическото проявление на страха на хората от времето на Наджа от онова, което се крие зад нея. Тази мисъл далеч не му подейства успокоително. Разбираше, че друг избор няма, затова умишлено я изхвърли от ума си и насочи вниманието си към намирането на изход.
— Хайде да слезем по-близо до портите — каза накрая тихичко, така че гласът му да не отекне надалеч. — Трябва да огледаме по-добре.
Петдесета глава
— АМИ АКО ДОЛУ, ПОКРАЙ портите, има хора? Какво ще правим, ако са поставили стражи на пост?
— Не ми се вярва да има стражи — отвърна Ричард. — В края на краищата Пределът е бил изграден, с цел да държи полухората вътре, а не да спира нас. Защо ще му е на когото и да било да ходи там? Та нали ще изколят всички, дръзнали да го направят? Полухората очевидно искат да излизат на лов за души. Защо им е тогава да слагат стража?
Саманта сви рамене.
— Знам ли. Ами ако досами входа от другата страна има домове или някакви постройки, някое село или град, полухората там може да…
— Саманта — прекъсна тирадата й с тих тон, — нека не си измисляме усложнения. Имаме си предостатъчно истински проблеми за решаване. Хайде първо да хвърлим едно око, да видим с какво си имаме работа и чак тогава да решаваме какво ще правим. Става ли?
Не забравяй също така, че тази стена не е била построена, с цел да служи като крепостна стена. В много отношения, колкото и внушителна да е, тя е само символ. Истинският Предел са представлявали гравитационните и преградните заклинания, които са удържали злото от другата й страна. Именно тези магии са държали затворени полухората и ходещите мъртъвци в продължение на хилядолетия.