Тя кимна и бързо се скри в сенките на горичка от млади кленове и смърчове, израснала на мястото на повалени от буря борове, които бяха открили пролука под горския покрив.
Портите сами по себе си бяха невъобразимо високи. Бяха значително по-високи от най-големите борове в заобикалящата ги гора. Като ги доближи, Ричард си помисли, че приличат повече на подвижни стени, отколкото на същински врати. Хрумна му, че в това има логика. В крайна сметка не бяха създадени да се отварят и затварят често. Най-вероятно бяха затворени чак когато стената е била довършена. Веднъж затворени, те е трябвало да си останат така.
Щом пристъпи в дълбоката сянка зад най-близката от величествените врати, той видя, че са обковани под прав ъгъл с някакъв метал, който не е разяден от ръжда, при все че се забелязваха следи от окисление от дълбока древност. Пресегна се и докосна метала. Беше хладен на допир.
Направи знак на Саманта да остане на мястото си в прикритието на дърветата, намести лъка на рамото си, падна на ръце на земята и предпазливо запълзя по корем до ръба на огромната врата, за да погледне отвъд. Ръбът беше по-дебел от метър. Мина му мисълта, че сигурно така се чувства мравката близо до сгради.
Щом надникна иззад вратата, видя открити, донякъде пустеещи земи с неравна, скалиста повърхност. Каменистият терен беше тук-там осеян с рехави шубраци. Нямаше такива величествени гори, както от другата страна.
Повече го обезпокои онова, което съзря после.
В далечината на няколко места видя да проблясва зеленикава светлина.
Беше виждал тази особена зелена светлина и преди. Същото беше видял и първия път, когато срещна Калан и двамата прекосиха границата между Западната земя и Средната земя.
Оттогава насетне неведнъж се беше сблъсквал с Отвъдния свят. Булото пред света на мъртвите винаги имаше зловещо зелен цвят, приличаше на плътна зелена завеса от светлина.
Тази зловеща зелена светлина представляваше граничен слой пред самия Отвъден свят.
Когато се примъкна малко по-напред, за да вижда по-добре отвъд огромните порти, не забеляза никого там. Пейзажът беше мрачен и гол и над него господстваха високи скали, които се надигаха от земята като копия, сякаш забити в недрата на земята. Ала това не беше най-лошото. Мястото изглеждаше съвсем непристъпно заради призрачните привидения от зеленикава светлина, проблясваща тук-там между скалните кули.
Ричард даде знак на Саманта да излезе от прикритието на дърветата. Посочи с палец зад гърба си, показвайки й, че трябва да се придържа към стената, да се приближи до вратата и да дойде при него.
Тя се втурна откъм дърветата, бързо си проправи път през по-ниските храсти и приклекна близо до него.
Тъй като все така не виждаше никого, Ричард най-сетне се накани да се изправи и се надвеси през вратата, да огледа по-добре Третото кралство.
Онова, което видя, едновременно го потресе и изплаши.
— Какво виждате? — прошепна Саманта. — Какво има? Има ли полухора?
— Не виждам никого, ала имаме проблем, за който трябва да узнаеш още сега.
Петдесет и първа глава
— КАКЪВ ПРОБЛЕМ? — попита Саманта. — Какво има? Какъв е този проблем?
Ричард се обърна и клекна до нея.
— Чуй ме добре. Важно е. Какво представлява Третото кралство?
Тя се смръщи леко, тъй като не разбираше какво точно я пита.
— То представлява светът на живота и светът на смъртта, събрани в едно, на едно и също място по едно и също време. Не е нито кралството на живота, нито кралството на смъртта. То е двете, съчетани в едно.
Ричард кимна.
— Точно така.
Тя опря пръст в гърдите му.
— Ала освен че е просто място, то е и онова, което сте вие. Животът и смъртта ведно там, където не би трябвало да бъдат. Вие принадлежите на мястото, където животът и смъртта съществуват заедно в един и същ момент.
— Добре — кимна той. — Отвъд портите се намира Третото кралство. Светът на живота и светът на смъртта заедно на едно място. Там има зони със зеленикава светлина…
Саманта пак се намръщи и се приведе към него.
— Зеленикава светлина ли?
— Да, нещо като… Ами, виждала ли си някога нощните светлини на северното сияние?
— Естествено, да.
— Ами нещо такова. Приличат на тях, само че цялото нещо представлява блещукаща зелена светлина. Това е граничният слой пред Отвъдния свят, света на мъртвите.
Тя го изгледа недоверчиво. Източи врат да надникне през портата.
— Добри духове… — Тя се отдръпна и впери ококорен поглед в него. — Господарю Рал, та това е същата зловеща зелена светлина, която ви казах, че видях, докато се опитвах да излекувам Майката Изповедник за пръв път. Помните ли? Видях същото нещо и във вас.