Ричард щеше да се разсмее на налудничавостта в думите й и на напрегнатостта, с които ги изрече, ала обстоятелствата бяха толкова сериозни, че нямаше място за смях.
— Добре. А сега ме чуй, Саманта. Ти може и да си мислиш, че аз съм избраникът, ала има хора, които са много по-опитни от мен в тези работи. Зед знае повече от мен за тези неща. А Ничи вероятно дори повече и от него. И двамата са невероятно могъщи хора с богат опит и познания. Не омаловажавай значимостта на това… Те може би ще са способни да обезвредят заплахата дори без мен.
— Щом са толкова могъщи, как тогава изобщо са ги надвили и пленили?
Простодушната й проникновеност го накара да въздъхне тежко.
— Без значение каква сила притежаваш, невинаги можеш да победиш. Понякога, колкото и да те бива, нещата просто се объркват.
Саманта кимна.
— А сега какво?
— Сега отиваме там и ги намираме. Стой наблизо и бъди нащрек.
След като тя се съгласи, Ричард надникна иззад портата. Не видя никого навън сред хаотично пръснатите черни скали и проблясъците на призрачните сияния, изникващи тук-там из разстлалата се нашир и надлъж пустош. В далечината над негостоприемната земя се стелеше пушек.
Петдесет и втора глава
ДОКАТО ЗАОБИКАЛЯХА КРИЛОТО на портата, за да излязат на открито, Ричард вдигна поглед към огромната каменна арка. Спомни си, че я беше съзрял от наблюдателния пост в Стройза. Сега, когато видя отблизо всичките й детайли, тя му се стори още по-внушителна и по-заплашителна, отколкото си спомняше.
Арката беше с формата на глава със свирепи очи, изработени от някакъв вид червен мрамор. Два грамадни остри зъба стърчаха надолу, сякаш готови да се впият във всеки, който се опиташе да премине отвъд. Явно служеше като предупреждение, че преминеш ли през портите, все едно навлизаш в пастта на някаква чудовищна твар. Беше си недвусмислено заявление за това колко гибелно е мястото.
Главата изглеждаше така крещящо заплашителна, че едва ли не заявяваше да не проявяваш глупостта да влезеш.
Едва пристъпили вътре, Саманта посочи и прошепна:
— Господарю Рал, вижте.
Ричард се извърна и вдигна поглед. Отвътре крилата на портата бяха осеяни със символи, гравирани в метални пластини. Тъй като вратите бяха отворени, огромният символ в центъра лежеше разполовен, ала ако се затвореха отново, щеше да се свърже в едно цяло. Знаците бяха на езика на Сътворението също като онези, които Ричард бе видял в Машината за знамения и в хрониката на Наджа Мун в пещерата в Стройза.
Той не разбираше всеки отделен елемент от изписаните символи, ала ясно виждаше, че съставляват могъщо заклинание. Те имаха за цел да призоват сили, които Ричард не можеше напълно да проумее и с чието описание не се беше сблъсквал до този момент.
Успя отчасти да разбере, че символите представляват преградна магия. Написаното на езика на Сътворението не целеше предаването на информация, а по-скоро извикваше сили.
С отварянето на портите огромното преградно заклинание, заемащо двете крила и събиращо се в едно цяло в центъра, беше пречупено.
Ричард потрепери и осъзна, че разбитият печат беше отворил вратите към самия Отвъден свят.
Не искаше да губи повече време в разучаване на символите по вътрешността на портите. Щом те и заклинанията, които съдържаха, бяха вече унищожени, някогашното им значение вече беше маловажно. Сега, независимо дали той беше готов, или не, справянето с последствията лежеше на неговите плещи.
Бързо се отправи далеч от широкото открито пространство около портите към оголените чукари вдясно, които щяха да им осигурят прикритие. После продължиха да се отдалечават от входа и от стената, използвайки защитата на скалите, за да останат възможно най-добре скрити, в случай че към портите наближават полухора, искащи да напуснат пределите на Третото кралство.
На места покрай скалите трепкаха воали от зеленикаво сияние и се понасяха встрани. Ричард се поспираше и наблюдаваше как злокобните зелени була лениво отплават към хоризонта, влачейки подире си лъч светлина, който проблясваше там, където се докосваше до земята. Преди да продължи, проследяваше движението на воалите, за да се увери, че никой от тях не е наблизо.
Никога до този момент не беше виждал граничните зони към Отвъдния свят да се движат така. Предишните пъти неизменно бяха закотвени като непоклатима преграда пред света на мъртвите. Смущаващата гледка на местещите се насам-натам воали го караше да настръхва.