Калан изобщо не се усъмни в сериозността на състоянието си. Усещаше в себе си надвисналата тъмна сянка на нещо зло, което изпиваше живота й. Интуицията я накара да се вкопчи в истинността в думите на Естер. След като вече беше разбрала защо Ричард я е изоставил, тревогата й нарасна още повече.
Припряно махна с ръка, за да подкани Естер да продължи разказа си.
— И какво стана после?
— После Господарят Рал и Саманта тръгнаха да спасяват вашите пленени приятели. Надяват се да намерят с тях и майката на Сами и да спасят и нея.
— Разбирам — каза Калан, опитвайки се да проумее всичко. Все още се чувстваше замаяна и се затрудняваше да осъзнае чутото и да подреди всички парченца на мозайката.
В началото почувства объркване, след това облекчение, че се е събудила, а после още по-силно облекчение, щом разбра, че Ричард е жив и двамата са се измъкнали от бърлогата на Девата сплетница.
Ала сега усещаше как ужасът отново се надига в нея.
Щом забеляза, че Калан започва да се вълнува, Естер отново я хвана за ръката.
— Майко Изповедник, Господарят Рал искаше…
Вратата се отвори с трясък. Естер така се сепна, че лекичко изписка.
В стаята бавно пристъпи висок мъж. Имаше изключително властен вид. Следваше го жена, ала в тази част на стаята нямаше много свещи и тъй като стоеше в сянката на мъжа, Калан не успя да я огледа добре.
Суровият на вид мъж носеше обикновено черно палто с вдигната нагоре яка, която обгръщаше целия му врат. Черната дреха беше закопчана догоре и яката плътно прилепваше по шията му. Четвъртита шапка без периферия, която, изглежда, беше изработена от същия плат като този на палтото му, скриваше късо подстриганата му руса коса.
Калан примига от изненада.
— Абат Драйър?
Той като че ли беше не по-малко изненадан да я види. Ала бързо възвърна самообладанието си.
— Майко Изповедник. — Лукава усмивка, която никак не се хареса на Калан, се разля на лицето му. — И това ако не е една твърде приятна изненада.
Когато Естер се изправи от мястото си до Калан, той си свали шапката съгласно етикета. После насочи усмивката си към нея. Жената почтително отстъпи крачка назад.
— Абат Лудвиг Драйър — представи се той отново с усмивка.
— Естер — каза тя и се поклони. — Добре дошли в Стройза, абат Драйър. За нашето скромно село е чест да бъдете наш гост.
— Да — провлечено каза той, запазвайки неизменната си усмивка.
След като демонстративно се огледа наоколо, отново насочи лукавия си поглед към Калан.
— А дали Господарят Рал е с вас, Майко Изповедник? Двамата с него сте решили да посетите Печалните територии и отдалеченото село Стройза, така ли?
Веждата на Калан потрепна.
— Къде?
Той махна с ръка около себе си.
— Стройза. Нима не знаете къде се намирате?
— Мога ли да ви услужа с нещо, абат Драйър? — попита Естер, за да привлече вниманието му, очевидно опитвайки се да избави обърканата Калан от въпросите му.
Той й отвърна с престорена усмивка.
— Дошли сме само да проверим дали няма да намерим доброволци, които биха искали да дойдат с нас и да ни помогнат в Абатството.
После отново насочи вниманието си към Калан, очевидно далеч по-заинтригуван от неочаквания гост на селото. В същия момент жената, която беше влязла заедно с него, пристъпи напред.
Калан остана потресена, когато видя, че тя е Морещица. Още по-изненадващото обаче беше, че не я познаваше.
Петдесет и пета глава
НЕ САМО ЧЕ КАЛАН не познаваше Морещицата, ами жената беше облечена в черна кожа.
Калан ги беше виждала да носят кафява, бяла и разбира се, червена кожа. Ала никога не беше виждала Морещица в черно.
Това беше смразяваща гледка.
За миг Калан се усъмни в първоначалната си преценка и се запита дали жената наистина е Морещица. Косата й беше прилежно опъната назад и прибрана в плитка — прическа, характерна за всички Морещици, — ала това не доказваше нищо… Не прическата правеше Морещицата това, което е. Нито пък коженият костюм, даже да не беше в такъв непривичен цвят. Нито дори съвършената фигура на високата жена или пък опасното й изражение непременно означаваха, че е Морещица.
Много жени можеха да носят косите си по този начин и да си облекат кожени дрехи, с които да заприличат на Морещици. Не видът превръщаше Морещицата в това, което е. Беше възможно дори тази жена да се преструва по искане на надутия абат. Безспорно това се вписваше в представата на Калан за Лудвиг Драйър като човек, който ще иска да се направи на важен, като води такава жена със себе си.