Онова, което тревожеше Калан обаче, беше простичката на вид червена палка, висяща на изящна златна верижка на дясната китка на жената. Тя бележеше принадлежността й към съсловието на Морещиците. Тя убеди Калан, че жената наистина е една от тях. Само те притежаваха Агиел. Трудно й беше да си представи, че някоя жена ще носи изкуствен Агиел само за да изиграе някаква роля. Ако я хванеше да се опитва да направи подобен номер, една истинска Морещица щеше да я одере жива.
Студените й сини очи бяха приковани в Калан.
— Опасявам се, че наскоро ни сполетяха много големи беди — каза Естер, като се постара да прозвучи извинително, — така че, съжалявам, ала никой от нас не би бил в състояние… да се нагърби доброволно с помощ за пророчествата в Абатството.
— Беди ли? — попита абатът, видимо изненадан от чутото. — Какви беди по-точно?
Калан остана с впечатлението, че той прекрасно знае какви точно са бедите, макар тя самата да нямаше представа за какво говори Естер.
Погледът на Естер се залута наоколо. Понечи да подсуши ръцете си, докато се мъчи да измисли какво обяснение да даде.
— Ами, ех, ами преживяхме нападение. Селото ни беше нападнато.
— Нападнато! — Абатът звучеше откровено стъписан и дори загрижен. Калан не вярваше в неговата искреност. — Ами че това звучи сериозно.
— Боя се, че наистина беше така — съгласи се Естер и яростно закима. — Много сериозно.
— И то в мирно време? В провинция Фаджин? Епископът силно ще се разтревожи, като чуе, че такава беда се е случила в обичната му земя. Ханис Арк няма да се зарадва, щом разбере, че хората му са били нападнати. Никак няма да е доволен, уверявам ви в това.
— Сигурна съм, че няма — тихо се съгласи Естер.
Абат Драйър се приведе към нея.
— Кой ви нападна?
Естер се прокашля.
— Ами, нали виждате, бяха едни… Е, честно казано, не знам как бих могла да ги опиша най-добре.
— Най-простият начин обикновено е най-подходящ — каза абатът този път с леден тон, като изправи гръб и сключи ръце.
— Ами — запелтечи Естер, — бяхме нападнати от тези, тези… мъртви хора.
Абатът се смръщи и отново се наведе към нея.
— Мъртви хора ли казахте?
Тонът му накара Естер да се отдръпне назад..
Калан пак се обърка и се зачуди дали не е възможно отново да е потънала в онзи безбрежен, трептящ, блуждаещ призрачен свят. Имаше чувството, че беше впримчена в него цяла вечност. Питаше се дали наистина не е така и всичко това не е част от него.
Ала напрежението във въздуха не беше мираж. Тя никога не беше харесвала абат Лудвиг Драйър, но в миналото, в качеството си на Майка Изповедник, тя винаги бе разчитала на превъзходството на положението си и той го знаеше. Последно си беше имала вземане-даване с него в Народния дворец, на церемонията и приема за сватбата на Кара и Бенджамин. Абатът беше създал големи неприятности, като настояваше Калан и Ричард да разкрият на всички пророчествата и чрез техните насоки да управляват Д‘Харанската империя.
През онези дни Лудвиг Драйър беше предизвикал големи вълнения сред водачите на различните територии, като ги беше убедил, че хората имат право да знаят пророчествата. Калан подозираше, че също така беше подстрекател на убийство.
Макар преди да не беше изпитвала страх от този мъж, сега беше различно. Този път се чувстваше особено уязвима.
Разбира се, колкото слаба и болна да се чувстваше, тя винаги можеше да се опре на Изповедническата си сила, ако се наложи. Тази мисъл й носеше утеха. Не беше беззащитна. Далеч не.
Само едно леко докосване и с абат Лудвиг Драйър беше свършено. Нямаше да има никакъв шанс срещу нейния допир. Би било мъдро от негова страна да проявява по-голяма предпазливост.
— Нарекохте ги мъртви хора — повтори той, тъй като Естер изглеждаше твърде сплашена, за да продължи, твърде уплашена, за да дообясни какво има предвид.
Играеше си с едно копче на джоба си, докато Драйър се взираше в нея и я чакаше да продължи.
Морещицата беше вперила свирепия си немигащ поглед в Калан.
— Ами, да. Поне приличаха на мъртъвци, де — припряно обясни Естер. — Знам, че звучи налудничаво, а и не мога да предложа някакво обяснение. Казвам ви само какво видяхме. Бяхме нападнати от мъже, които приличаха на току-що изкопани от гроба трупове. Изглеждаха като ходещи мъртъвци. Появиха се изневиделица сред нас и избиха много от хората в селото. Раниха даже още повече.
Калан си помисли, че наистина думите й звучат налудничаво, ала Естер не й приличаше на побъркана.