— Както ви казах, Сами й приложи някакво лечение. Тя каза, че Майката Изповедник се нуждае единствено от почивка сега.
Абатът се изправи и хвърли многозначителен поглед на Морещицата.
— Смятам, че състоянието й е достатъчно добро, за да пътува. Аз мога да й предложа безценна помощ във възстановяването, щом я отведем в Абатството.
— Не — отсече Естер по-твърдо въпреки страха си от този мъж. — Не, тя се нуждае от почивка точно в този момент, на това място. Господарят Рал би искал тя да си почива. Не би искал да я местят.
Абатът небрежно махна с пръст към Естер. Жената изтръпна. Пръстите й потрепериха и тя замига объркано. Задъхана като от болка, тя отстъпи няколко крачки назад. Калан не беше сигурна какво точно й е направил, ала вече беше станало пределно ясно, че той притежава могъща дарба, с която причинява болка на Естер.
През цялото време, докато бяха в Двореца, абат Драйър беше укривал този важен факт и така и не им беше разкрил, че притежава дарбата.
— И така — той приседна до Калан, — аз мисля, че трябва да дойдете с нас. В Абатството ще можем да се грижим по-добре за вас.
— Страхувам се, че трябва да отклоня любезната ви покана — със смразяващ глас отвърна тя.
Абат Драйър се вгледа в нея за миг, без да показва емоция, след което се обърна към Морещицата.
— Моля те, доведи Майката Изповедник. Аз ще ви чакам отпред.
Мъжът сграбчи Естер за ръката и я избута пред себе си вън от стаята. Поспря се за момент на входа и отново погледна към Калан.
— Морещиците могат да бъдат доста убедителни. Съветвам ви да й съдействате, докато ви помага и ви придружава до каретата, която ни чака.
След тези думи той си тръгна и затвори вратата след себе си.
Петдесет и шеста глава
ЩОМ ДРАЙВЪР ЗАТВОРИ вратата, Морещицата се усмихна по онзи характерен за вида им начин, от който човек забравяше да диша.
— Не ни запознаха. Аз съм Ерика. За вас — Господарката Ерика.
Калан я изгледа кръвнишки.
Ерика изпусна нетърпелива въздишка.
— Значи, трябва да стане по този начин, а?
— Излез оттук! — каза й Калан.
Ерика разпери ръце с престорено благоприличие.
— Опасявам се, че абатът ви покани да ни придружите. Нареди ми да ви помогна. Много би се разочаровал от мен, ако не изпълня заповедта му. Повярвайте ми, нямам никакво желание да разочаровам абата.
— Все някога непременно се случва да разочароваме някого — отбеляза Калан.
Морещицата отново я удостои с усмивка. После щракна с пръсти в повелителен жест.
— Стани.
— Не мога. Доста съм отпаднала заради скорошните наранявания, които едва бяха излекувани.
— Може би не ме разбра добре. Сигурно си си помислила, че те моля. — Усмивката отново се появи. — Не те молех. Заповядвах. А сега ставай.
Калан си каза, че двусмислиците й са детински. Нямаше никакво намерение да се оставя да бъде сплашвана, най-малкото от Морещица. А по всички закони тази дори не трябваше да съществува. Ако изобщо беше истинска Морещица.
Отново й мина мисълта, че тази жена може би просто се е маскирала заради един арогантен мъж; може би беше просто жена, която се е убедила, че може да изиграе ролята на истинска Морещица. Приличаше й на човек, който се наслаждава на представата, че е важен и могъщ, за да може да сплашва хората и да гледа как те се свиват от страх.
Калан нямаше да отстъпи пред тази жена.
Залюля се напред, за да успее да си стъпи на краката. След като беше в несвяст в продължение на толкова дълго време, тя установи, че дори от това усилие сърцето й се разтуптя. Не беше се изправяла доста дълго време и се чувстваше неимоверно слаба.
Присви се за миг, опитвайки се да запази равновесие и да събере достатъчно сили, за да не показва слабост пред тази надменна жена. В края на краищата Калан беше Майката Изповедник.
Успя да се изправи с усилие, ако не в цял ръст, то почти изцяло. Не можа да разгъне докрай съвсем малка част при кръста си. Имаше чувството, че всичките й коремни мускули са се свили и не й позволяват да се изпъне в цял ръст, в който случай щеше да стане три-четири сантиметра по-висока от Морещицата.
— А сега — процеди през зъби Калан, като погледна жената право в очите — излез оттук. Няма да те моля повече.
Едната вежда над студените сини очи се повдигна.
— Или какво?
— Нямам представа откъде си се появила, но явно понятие си нямаш за много неща.
Ерика сви рамене.
— Знам, че абат Драйър ми нареди да те отведа. Това ми стига. Какво друго има да се знае, Майко Изповедник?
— Ключовата дума е „изповедник“.