Ричард се разтревожи особено силно от централния мотив, покриващ предната част от главата и лицето на мъжа, онзи с обърнатата деветка. Както и останалите символи, покриващи тялото на мъжа, той също беше на езика на Сътворението.
Ричард също така прекрасно разбираше, че ако човек гледа символа от позицията на мъжа, деветката в центъра не би била обърната за самия него.
Този символ беше същият като онзи върху Машината за знамения и на корицата на книгата „Регула“, която вървеше с машината. Този символ препращаше всичко към Ричард.
Червените очи на мъжа се отместиха върху ръката му, която стискаше ефеса на меча, все още прибран в ножницата, след което отново се насочиха към очите на Ричард, сякаш прониквайки в душата му.
— Господарю Рал — отрони мъжът с глас, който беше не по-малко смущаващ от плътта му, — колко мило от ваша страна да посетите моите владения в провинция Фаджин.
Ричард смръщи вежди.
— Епископ Ханис Арк?
Ханис Арк беше управителят на провинция Фаджин.
Мъжът преклони глава.
— По-точно Господар Арк.
Шестдесета глава
— ГОСПОДАР АРК ЛИ? — хладнокръвно попита Ричард. — Доколкото знам, титлата ви е епископ Ханис Арк.
Мъжът се усмихна неискрено.
— Това беше предишната ми титла. — Той махна подразнено с татуираната си ръка. — Сега съм Господар Арк, а скоро… Е, в този момент това е без значение. Чакат ни по-важни дела.
Сянката зад мъжа най-после пристъпи напред и застана до него.
Ричард се потресе, когато видя, че това е Морещица, облечена в червена кожа… Висока, много привлекателна и изключително опасна на вид Морещица.
Още повече го изненада фактът, че русокосата жена е Морещица, която той не познаваше… А той познаваше всички. Или поне си мислеше, че ги познава. Тази тук, помисли си, трябва да се е крила в изгнание. В изгнание някъде из Печалните територии.
Ханис Арк протегна ръка да я представи, доволно усмихнат от изненадата на Ричард.
— Това е Господарката Вика.
Не само че не я познаваше, ами дори не беше чувал друга Морещица да споменава името Вика.
Ханис Арк се обърна към нея.
— Виждаш ли, Вика? Нямаше защо да се тревожиш. Точно както ти казах. Аз разхвърлям трохичките хляб, а Господарят Рал ги следва.
Тя му се усмихна в отговор, ала не отмести стоманеносините си очи от Ричард.
— Да, Господарю Арк.
Ханис Арк се обърна и отново впери поглед в Ричард, преди да заговори:
— Той е просто малък любимец, който вярва, че сам избира кога да отиде някъде, че го прави когато и където сам пожелае, докато всъщност каишката му е в ръката на другиго.
— Какво става тук? — попита Ричард възможно най-спокойно, като си напомняше да не си изпуска нервите.
Имаше нужда от време да помисли, да осъзнае какво се случва. Знаеше, че не би могъл да го стори, ако се остави да бъде обзет от гняв, колкото и голямо удоволствие да му доставяше това. Беше по-добре да спечели време и да узнае възможно най-много. Беше по-добре да разбере пред каква точно опасност е изправен. Знаеше, че колкото повече въпроси зададе, колкото повече остави тези двамата да говорят, толкова повече време ще си спечели, за да се опита да измисли начин да се измъкне от капана, в който беше попаднал.
— Виждате ли, Господарю Рал, всичко вървеше както исках аз, ала после Бръшлянената дева сплетница едва не провали плановете ми. Изглежда, тя беше обладана от жаждата за кръв, която накрая подчинява всички от нейния вид. Предполагам обаче, че вече сте научили предостатъчно за всичко това.
Провалът й да изпълни както трябва моите напълно разумни и внимателно обмислени искания наложи промяна в плановете ми. В крайна сметка обаче всичко се обърна в моя полза, както рано или късно винаги става.
Разбирате ли, аз неизменно вземам предвид различните възможни пътища, по които по-ограничената природа на останалите би могла да ги поведе, така че ако се наложи, да мога да променя своите планове. Тъкмо затова бях подготвен и успях да се възползвам от положението, което се откри пред мен. Вие бяхте особено услужлив и вследствие на това нещата се развиха много по-добре за мен, отколкото бих могъл да си мечтая в началото.
Вижте, в началото не бях сигурен как ще се справя с вашите всеизвестни и доста опасни способности, ала сега, благодарение на упоритата природа на онази мръсна малка Дева сплетница, се погрижихме и за този риск.
Ричард не беше съвсем сигурен за какво говори мъжът. Както и очакваше, когато не му отвърна, Ханис Арк се приведе леко напред, за да дообясни.